"Проектът за Главни пешеходни зони на Варна се нуждае от спасяване преди поразяване на цялата централна зона с аморфни настилки, сбъркан мащаб и куриозни детайли. Община Варна има инструменти за това – нека ги приложи своевременно", гласи гласи част от позицията на проф. арх. Росица Никифорова, която е председател на неправителствената организация Варна Дизайн Форум. Мнението поставя начало на обсъждане по темата за вида на центъра, инициирано от организацията, в която членуват практикуващи дизайнери, архитекти, преподаватели и студенти във висши учебни заведения, журналисти, юристи, дейци на културата. Те се обединяват в подкрепа на важни каузи за Варна. Идеята е позиция да изразят именно хора, които са активно ангажирани със случващото се в града.

Според арх. Никифорова проблемите с пешеходната зона идват още с провеждането на самия конкурс за проект.

„Разглеждам резултатите от наскоро приключилия Международен конкурс с международно жури за централния площад на Пловдив (125 проекта от 41 държави) и неизбежно правя сравнение с конкурса за Главни пешеходни зони на Варна. Обявен също като международен, но с национално жури, Варненският конкурс се превърна естествено в „домашен“ (постъпват 7 проекта), а единствените журьори-представители на Министерство на културата и НИНКН са съдили за качеството на проектите на едно единствено заседание.“, заявява архитектът.

Арх. Никифорова отчита труда на авторския екип по вече реализираната част от зоната по бул. „Княз Борис I“.

„От нас като архитекти се очаква да решаваме и много по-обхватни от чисто техническите задачи. Със съжаление ще кажа, че наред с пропиляната възможност за композиционна обвързаност на околното застрояване и пешеходното ниво, дори и на техническите въпроси в реализиращия се проект не са дадени отговори. Некачественото изпълнение се дължи в много голяма степен на лошо измислени детайли, а претенциозното метафорично мислене е пропуснало да употреби най-сигурните инструменти на архитектурния език: Мащаб и Ритъм.“, посочва специалистът.

Критична позиция по темата изразява и архитектът Христо Топчиев. Той също е на мнение, че пропуски има още при обявяването на самия конкурсът за естетизация.

„Спечели екип на уважавани колеги – архитектите Живко Железов, Юлия Железова, Борислав Игнатов и Александър Минчев. Те заложиха на плакатно представена идея, наблягаща на ярките цветове и ясните общи послания. Спечелилият екип създаде и работен проект, но лошото качество на реализацията в първия участък изостри общественото внимание и повдигна множество критики към естетиката му. Градските мебели от ръждясали стоманени листи подсилват тъжното усещане за дългогодишния упадък на Варна и логично срещнаха сериозно обществено неодобрение. Впечатлението за недобре измислено и недостатъчно отводняване сякаш се подсили с ръждясалите "лодки", а "плаването" им по вълните от зле наредени клинкери направи нещата дори леко трагикомични. Подчертаването на линиите за отводняване в настилките създаде асоциация за уличен профил с платно и два тротоара, вместо необходимото обобщено усещане за пешеходна зона без тротоари и обединени околни пространства. Цветното преливане в настилките, това сполучливо хрумване на проекта, освен от линиите на отводняването се накъса и надребни от некачественият, откровено грозен и крайно неподходящ за центъра на Варна калдъръм. Той по никакъв начин не помага за подчертаването на античната стена под него, но пък проваля композицията в настилките, надребнява усещането за пространство и стои като кръпка, противостояща на всичко "съвременно" наоколо. Друг критикуван елемент е асмата, подходяща по-скоро за някой частен селски имот, отколкото за обществения център на Варна. Липсват съвременни пластики, характерни за всяка централна зона. Вместо тях, сякаш случайно са нахвърлени на различни места груби и нищо незначещи за хората, но затова пък големи камъни, а варненските скулптори са лишени от безценна възможност за изява. Беше пропуснат и шансът за стандартизиране по общ детайл на всички съществуващи стъпала пред различните входове по булеварда. Проектът, започнал с добрата идея за цветно преливане, очевидно е допълван и надребняван до момента, в който общата идея се е разпиляла, а грешките в мащаба и липсата на отношение към съществуващата среда ще бъдат усетени най-много при изпълнението на площадните зони.“, казва арх. Топчиев.

Специалистът е на мнение, че градът е загубил естетиката, създадена от арх. Мануян още с некачествения ремонт на площад „Независимост“ от преди няколко години. Необходима е дискусия по темата не само за техническата, но и за естетическата страна на проекта, преди вече допуснатите грешки да се мултиплицират в новите участъци, и особено преди работата по площад „Независимост“, смята арх. Топчиев.

Недостатъци в проекта намира и архитект Димитър Стефанов. В реализацията той не харесва калдъръмения подход – профилите на улицата и размера на плочите и ръждивата патина, стояща екстравагантно и неуместно в една устроена и лъскава западноевропейска среда. Лошо впечатление прави и протяжното изпълнение, „като че ли тези работници и техните началници за пръв път редят плочи и резултата от това – лошото качество на подреждане“.



„Ясно ми е, че рестарт е невъзможен. Ясно ми е, че трудно ще се намерят пари да се довърши проекта дори и с това темпо и качество на изпълнение. Ако аз вземах решенията, бих ревизирал проекта. Бих поискал, при запазване на изграденото, алтернативни варианти за продължение на пешеходната алея до х-л „Черно море” (могат да се включат като подгласници и другите участници в конкурса). Този участък трябва да се разглежда заедно с „дупката” и връзката с ул.”Преслав” и „Сан Стефано”. Бих обособил като отделни задачи шадравана и кръстовището на Севастопол. Смея да твърдя, че предложението за площада в спечелилия проект е наивно и непрофесионално без никакъв намек за овладяване на пространството.“, посочва арх. Стефанов.

Moreto.net припомня, че само преди дни кметът на града Иван Портних заяви, че ремонтните дейности по центъра ще се възстановят около средата на септември. Работа ще започне по цялата зона, която подлежи на реконструкция. Градоначалникът бе категоричен, че компромис по отношение на качеството няма да бъде правен до достигане на желания резултат.