Прокуратурата е образувала пет наказателни производства след задълбочените проверки в енергетиката. Проверките започнаха след масовите протести от февруари срещу високите сметки за ток. Констатирани са редица пропуски в дейността на ДКЕВР, опити за заобикаляне на обществените поръчки, неефективност в дейността на МИЕТ по отношение на защитата на държавните интереси в едно от електроразпределителните дружества.

Редица пропуски в дейността на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) е констатирала проверката на Прокуратурата. Това каза пресконференция зам.-главният прокурор Камен Михов. ДКЕВР разполага с широк кръг от правомощия да контролира енергетиката.

Установихме, че в ДКЕВР в продължение на години е занижен контролът над работата на ЕРП-тата. Според нас, на този етап, ДКЕВР действа като неефективен регулаторен орган, посочи Михов.

Сред нарушенията, които са констатирани са, че не се съставят актове за административни нарушения, при констатация на такива, както и че липсва адекватен контрол върху разходите.

Предложения, които са дадени след проверките, са свързани със започване на процедура за съставяне на актове за нарушенията на принципа за ежемесечното изчисление на сметките.

Второто предложение до ДКЕВР - беше за процедура за отнемане на лиценза при неизпълнение на задълженията на дадено дружество. В този случай комисията е бездействала и затова прокуратурата е взела мерки, но прокуратурата не може да иззема лицензи.

ДКЕВР е действала не като регулатор, а като безкритичен регистратор, каза главният прокурор Сотир Цацаров. "Проверката не е и не може да се разглежда като удар върху чуждестранните инвестиции в България. Не малка част от констатираните пропуски и нарушения не са на територията на прокуратурата, те са на територията на така наречения регулаторен орган - ДКЕВР", каза главният прокурор.

Проверката на Прокуратурата в Националната електрическа компания (НЕК) е констатирала, че на база на споразумения и допълнителни договорки, НЕК се задължава да изкупува 100% от електроенергията, независимо от нуждите на пазара. Прокурор Борислав Джамбазов обясни, че по оценки на експерти, правени в годините, това ще доведе до негативи, каквито са констатирани при проверката сега, каза прокурор Джамбазов. Проверката на неговия екип касае НЕК, ТЕЦ Марица Изток 1 и Марица Изток 3. Проверката е започнала след сигнал на тогавашния министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев.

Друго, което е констатирала проверката, е по отношение на начина на ценообразуване и изкупуването на енергията - през годините електроенергията от началото, до сега се е оскъпила между 10 и 25%. Също така - НЕК в момента изкупува електроенергията на цени, по-високи от допустимите. Според нас, тези договори няма как да бъдат прекратени, тъй като това ще доведе до големи загуби за НЕК, посочи още Джамбазов.

По негови думи, налице са действия от страна на представители на НЕК, които са довели до договаряне на неблагоприятни клаузи, и са довели до загуби за НЕК. Това не може да се установи сега, но може да се установи в рамките на едно досъдебно производство, където да се направят експертни оценки.

Министерството на икономиката, енергетиката и туризма не се е възползвало от механизмите, с които разполага, и е налице престъпление по отношение упражняването на контрол от страна на държавата като акционер в дружествата ЧЕЗ Разпределение България и ЧЕЗ Електро България. Това е констатирала проверката на прокуратурата, каза на пресконференция прокурор Нели Златкова. В хода на проверката е анализирана дейността на МИЕТ, от гледна точка на това, че министерството е представител на държавата в двете електроразпределителни дружества. Прави впечатление, че през 2011 и 2012 година и двете дружества имат неразпределена печалба. В ЧЕЗ – Разпределение ЕАД неразпределената печалба за 2011 година е над 3 милиона лева, а за 2012 година – над 5 милиона лева.

Установено е, че МИЕТ не се възползвало от механизмите, с които разполага, и въз основа на бездействието на служители на МИЕТ, е налице престъпление по отношение на упражняването на контрол от страна на държавата, като акционер в тези две дружества, е констатирала проверката.

При проверката на ЧЕЗ беше обърнато основно внимание на начина на формиране на цените и услугите на електроенергия. Само две от дружествата на ЧЕЗ могат да се нарекат енергийни, по смисъла на закона - ЧЕЗ – Разпределение България и ЧЕЗ – Електро България, обясни прокурор Златкова.

При проверката е установено, че външните услуги представляват най-голямото перо от разходите на дружествата. Част от тези дейности са предоставени за изпълнение от дружествата ЧЕЗ – Разпределение България и ЧЕЗ – Електро България – на ЧЕЗ България ЕАД. Договорите са за услуги, за избор на доставчици, за оборудване. При анализа на договорите е установено, че тези две дружества са предоставили на ЧЕЗ България ЕАД по-голяма част от тези дейности. ЧЕЗ България ЕАД от своя страна е преразпределяла тези услуги на трети дружества.

Сключени са и допълнителни договори, които са на стойности, както следва - договор за предоставяне на услуги с възнаграждение малко над 464 милиона лева; договор за общи условия - 340 милиона лева и договор за избор на доставчици - 9,9 милиона лева. Според проверката тези договори са се отразили на цената на електроенергията.

От 143 договора, които са сключени за обществени поръчки, за проверка на случаен принцип са били избрани няколко. Установено е, че има опити за заобикаляне на Закона за обществените поръчки.

„В хода на проверката е установено, че от страна на АДФИ е извършвана проверка именно за тази дейност на дружеството. Констатациите в изготвения доклад са аналогични на тези, които са констатирани при сегашната проверка”, обясни Златкова.

В хода на проверката на ЕВН, прокуратурата не е установила данни за нарушения. Това каза на пресконференция прокурор Роман Василев. Дружеството съвсем добросъвестно е отчитало технологичните си разходи. По отношение на проверката е установено, че всички дейности са съобразно законите.

При дружеството Енерго-про има данни за нарушаване на Закона за обществените поръчки, но всички обществени поръчки са сключени след съгласуване с ДКЕВР, каза прокурор Роман Василев. По отношение на констатациите, свързани с нарушенията на ДКЕВР, данните са изпратени на компетентните органи, обясни Василев.

Прокуратурата дълбоко е навлязла във водите на енергетиката, каза Борислав Сарафов – зам.-главен прокурор. Образувани са пет наказателни производства. Първото е - срещу длъжностни лица от ДКЕВР, които са нарушили и/или неизпълнили задълженията си, във връзка с издаването на решение, което е внесено в комисията за един ден и веднага е прието, без да се направят необходимите анализи.

Второто дело е - във връзка с непотърсен дивидент - групата ЧЕЗ е комутирала много сериозен дивидент, но държавата, в лицето на длъжностни лица от МИЕТ, не са положили достатъчно усилия да упражняват правата на държавата като акционер в дружествата, като от това са настъпили щети за държавния бюджет.

Следващото наказателно постановление е срещу виновни длъжностни лица от НЕК за това че в периода от 2001 до 2012 година умишлено не са положили грижи за имуществото, за което отговарят – умишлена безстопанственост.

Четвъртото наказателно производство е срещу Михаил Андонов, изпълнителен директор на НЕК и БЕХ, за това, че в периода 2011 – 2012 година, като длъжностно лице в НЕК, не е положил необходимите усилия за възложеното му имущество – безстопанственост, а също така и за незаконни сделки.

Петото дело е за договори за обществени поръчки на ЧЕЗ, които са констатирани след проверка на АДФИ, в които са констатирани множество нарушения.

На 12 февруари 2013 година Върховната административна прокуратура започна проверка на дейността на ДКЕВР.

На 26 февруари започна проверка на ЕРП-тата, от екипи от прокурори и данъчни служители.

На 12 март, след подаден сигнал от тогавашния министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, започна проверка на НЕК.

На 29 март докладите на екипите от проверките бяха обединени в един общ доклад.