В края на Първата световна война Варна е изпълнена с бежанци от Македония, Одринско, Западните покрайнини и Добруджа. Държавата, в лицето на администрацията, военните и гражданите чрез своите благотворителни организации съвместно с македонските и тракийските братства успяват да създадат необходимия ред по приемането и устройването на бежанските семейства, разказва Регионална библиотека “Пенчо Славейков” - Варна.

Наред с изграждането на бежански квартали, се появява необходимостта от съхраняване на духовните традиции на общностите и родолюбивата им кауза. Македонските и тракийските дружества образуват младежки, мъжки и женски структури. В периода между двете войни македонските организации във Варна са “Тодор Александров”, “Вардар”, “Илинден”, младежките организации “Братя Миладинови” и “Гоце Делчев”, женско дружество “Мара Бунева”. Създават се театрални, спортни и туристически групи, певчески и танцови състави.

През 1925 г. общинският съвет отпуска място за строеж на Македонски дом – 1250 кв. м. на пазарния площад. В този район има голям брой заселници македонски емигранти от Вардарска и Беломорска Македония. Проектант на сградата е известният варненски архитект Дабко Дабков. Предвижда се изграждането на голям театрален салон, втори по големина след общинския театър, бюфет, канцеларии, библиотека с читалище, както и македонски народен (етнографски) музей, а в партерния етаж да бъдат разположени магазини.

Основан е фонд за набиране на средства, чиято цел е: “Да създаде от своя дом едно духовно огнище на македонските българи, в което да се култивира дух на народно единство, братска обич и привързаност към родината; Да устрои в дома и издържа един приют за старци от Македония, останали самотни; Да подпомага издръжката в местните сиропиталища на сирачета от Македония; Да подпомага чрез краткосрочни заеми изпадналите в крайна бедност сънародници от поробена Македония; Да подпомага с помощи през Христовите празници крайно бедните македонци; Да участва при нужда в общата благотворителност на страната”.

Избран е и Строителен комитет от 30 души за ръководство и надзор на строителните дейности. В комитета влизат състоятелни и уважавани граждани, представители на стопанския и културен елит на града. За председател е избран Васил Кузов.

Според изчисления са необходими около 2 милиона лева за строителството на дома, но голяма част от сумата е покрита изключително от дарения и доброволен труд на емигрантите, както и отпуснат безлихвен заем.

При даренията се открояват трогателни примери – бакалин подарява всички необходими гвоздеи за окончателното довършване на дома, друг подарява необходимите керемиди, а бедните работят безплатно като майстори, работници и инженери. Дори арх. Дабков проектира зданието безвъзмездно. Македонското братство “Тодор Александров” организира специална лотария “Македонски дом” за допълнително финансово попълнение.

Макар строителството на дома да започва през 1928 г., сградата окончателно е завършена и открита на 8 януари 1938 г.

Там се настаняват местните дружества на Съюза на македонските организации. В Македонския дом се провеждат събрания и другарски срещи, изнасят се сказки и беседи с политическа и патриотична тематика, устройват се литературно-музикални утра и вечери, театрални представления, честват се възпоменателни годишнини и юбилеи на македонски дейци и събития.