„Спомням си от детинство, че преди тоя ден у нас стаите се варосваха, чергите за постилки и покривки се изпираха, а това що не можеше да се изпере, изтърсваше се и се простираше за проветряване на въздуха и на слънцето. Дъските на подовете се изтриваха, прозорците и вратите също. Съдовете за хранене се измиваха с пепелива вода. С една дума извършваше се всичко онова, което в хигиената се нарича дезинфекция и обеззаразяване. Като се прибави към това и обстоятелството, че пред тоя ден се ходи на баня или където няма такава измиват тялото, главата и краката си вкъщи и че за тоя ден хората се обличат в чисти и нови дрехи и обуща – ще се получи едно състояние или една среда за нашия организъм, която е твърде благоприятна за здравето. Чистотата във всичко през време на празника е от голямо значение за бодростта на духа и веселото настроение.. .Ето един обичай, който трябва да по – често да се изпълнява и поощрява от всички, включително и от общинските власти. Нашият народ общо живее и се носи доста нечисто. Жилището на нашия селянин има много признаци от онова време, когато човекът е живял заедно с домашните животни. Нашият селянин общо взето живее в постоянна нечистотия. Само от време на време за добри дни като празниците той малко се почиства и се облича по – запред хора. Тая нечистотия е една от главните причини, за да се разпространяват и ширят всякакви болести, а най – вече заразните. “, споделя докторът.
Регионална библиотека - Варна
Освен за чистотата описани спомени на варненци от онова време разказват как в сряда вечерта някои боядисвали по три червени яйца за Бог, Христос и Дева Мария и ги носели на гробищата следващия ден, а след това боядисвали останалите яйца за дома и за дар.
Други разказват как са шарили яйцата с восък и как 40 дни преди Великден слагали леща да покълне, така че до празника да има свежа трева, която да подложат за украса на боядисаните яйца. Правенето на козунаците е описано като най – голямата грижа за всяка домакиня. Спомените на стари варненци са събрани в книгата „У дома преди 100 години“ на Веска Стоянова.