Неслучайно именно до морската столица се създава първият детски морски санаториум. Освен това се прилага цяла програма за закаляване на децата чрез водни и слънчеви процедури на морския бряг, научи Moreto.net.
За това свидетелстват и снимки от началото на миналия век. На кадрите, с които разполага Регионалната библиотека, можем да видим големи групи деца. Част от малчуганите са наредени в метални корита с морска вода, а други чакат реда си. До тях обикновено са педагогически и медицински лица, както и родителите им.
Тази практика започват да прилагат от варненския клон на Съюза за закрила на детето. Съюзът е учреден през 1925 година по инициатива на проф. д-р Стефан Ватев – първият български професор по педиатрия д-р Стефан Ватев и Констанца Ляпчева. Година по-късно се разкрива и варненското му подразделение. Негов председател става д-р Анастасия Головина. Тя е първата българка лекар. Има значителен принос и познания в областта на природолечението и хидротерапията. Когато поема Съюза във Варна, вече e 75-годишна. В края на 1928 година дарява собствения си дом на ул. „Цар Симеон I“ N 14 за нуждите на организацията, където се разкрива здравно-съвещателна станция.
Целта на мястото е да се подготвя медицински персонал и населението за борба с детската смъртност. Има назначени лекар и медицинска сестра. Посещават домовете и издирват бременните жени, родилките, кърмачките и децата до седемгодишна възраст. Сестрата проверява дали се изпълняват дадените от лекаря предписания и приучава майката да спазва елементарни правила на хигиена. В станцията се извършват профилактични прегледи. Майките могат да видят нагледно упътване за отглеждане на здраво дете. На крайно нуждаещите се раздават безплатно мляко, дрешки, хранителни продукти и др. Наред с всички консултации се прилага и програмата за закаляване. От 1927 година активно в работата се включва и д-р Недялка Головина, която е съпруга на сина на д-р Анастасия Головина.
От статия в брой на „Варненски общински вестник“ от 1933 година пък научаваме за огромния принос за детското здраве, който има морският санаториум, разкрит край Варна. Материалът е по случай 28 години от създаването на лечебницата на санаториума на 12 юли 1905 година. Мястото е предназначено за лекуване на слаби и рахитични деца и на такива, страдащи от железна, костно-ставна и перитонеална туберкулоза.
Първите години санаториумът е подслонен временно в бараките на Варненската карантина. По-късно в декерови бараки в землището на манастира „Св. Константин“.
„По едно щастливо стечение на обстоятелствата за съдбата на санаториума се заинтересува първата българска Царица Елеонора и благодарение на нейната материална подкрепа и височайше застъпване още през 1909 година се пристъпи по части към постройката на сегашния санаториум върху землището, подарено от Варненската окръжна постоянна комисия. Строежът на санаториума продължи няколко години. Местоположението на санаториума е извънредно благоприятно за правилното използуване на природните фактори – море, слънце, въздух за лечебните цели на санаториума. Последният е разположен в един неголям залив с великолепно изложение, чисто и недълбоко пясъчно дъно, кристална морска вода и нежен светлобял бясък. Запазен откъм север и запад с неголеми височини, защитен от континенталните ветрове и изложен само на морски такива. Санаториумът притежава отлични климатични условия. Зданието е построено на самия морски бряг, в подножието на спущащи се към морето терасообразно хълмове. В оригинален старобългарски стил са две редици полузакрити тераси за въздушно и слънчево лъчение. Лицето на зданието и терасите са обърнати на югоизток към морето.
Пред зданието има неголяма цветна градина, а на плажа летен павилион, където децата денонощно прекарват на 2-4 месеца под животворното действие на морското слънце и вдишват идеално чистия морски въздух. Ала и останалите болни деца, лекувани на легло, прекарват денонощно и слънчево лекуване. Само ходещите деца, чиито брой не е много голям, се озаряват на пясъчния бряг и се къпят в морето, което тук се отличава със своята чистота“, се казва в статията.
Пред зданието има неголяма цветна градина, а на плажа летен павилион, където децата денонощно прекарват на 2-4 месеца под животворното действие на морското слънце и вдишват идеално чистия морски въздух. Ала и останалите болни деца, лекувани на легло, прекарват денонощно и слънчево лекуване. Само ходещите деца, чиито брой не е много голям, се озаряват на пясъчния бряг и се къпят в морето, което тук се отличава със своята чистота“, се казва в статията.
В санаториума се лекуват деца от 2 до 15 години с различни заболявания. През зимния период се прилага изкуствено слънцелечение с помощта на разни светлолечебни лампи. До 1921 година санаториумът е работил само летните 3 месеца. От май 1932 година обаче е постоянно лечебно заведение.
От 1905 до 1923 година са лекувани над 8300 деца, от които 52% момичета. През следващите десет години са лекувани над 5500 гражданчета и над 1400 селянчета. До 85% от децата са били бедни и само около 15% са лекувани с такса, която от две години е намалена на 900 лева, месечно. От общия брой на постъпилите деца са изписани оздравели над 5000 или 64%. С подобрение са излезли 31 %. Без подобрение са изписани 4%. Смъртността е близо 0.3%.
„Тия данни, съпоставени с резултатите в европейските санаториуми за хирургична туберколоза, показват, че у нас лечебните резултати не са по-лоши и напълно оправдават неговото съществуване“, пише още във варненския вестник.