Столетникът е вписан като географски ориентир във военните карти на френските батальони, които се установяват на Франгенското плато. По – късно фигурира и във военните карти на руската армия.
Смята се, че началото на живота му съвпада с годините на първите турски набези във Варненския край. Оттук минава походът на крал Владислав III Ягело за битката край Варна, наречен посмъртно „Варненчик“.
Заради пораженията дървото е заличено от Държавния регистър на защитените природни обекти. Това става ясно от информация на РИОСВ – Варна по повод подаден сигнал за състоянието му в края на месец януари 2024 година, научи Moreto.net.
Вековното дърво, което се намира в южния край на селото, е обявено за защитено със заповед от 1965 г. на Комитета по горите и горската промишленост.
През 2023г. от собственика на имота, в който се намира вековното дърво, в екоинспекцията е предоставена информация за настъпили промени в състоянието на вековния дъб, във връзка с което е извършена проверка на място. Това посочват от РИОСВ по повод постъпилия в началото на годината сигнал при тях.
„Установено е, че при силна гръмотевична буря един от главните клони на вековния дъб се откършил, разцепил е ствола и заедно с две трети от ствола е паднал. Обиколката на падналия клон е около 5 м. Дървото е останало с един клон, който е силно наклонен на една страна и нарушава баланса на дървото, и също има вероятност да падне. Клона който е останал създава опасност за човешкото здраве. От РИОСВ-Варна до МОСВ е изпратено предложение за заличаване на вековно дърво, във връзка с което от министъра на околната среда и водите е издадена Заповед № РД979/12.12.2023г. за заличаване на вековния дъб от Държавния регистър на защитените природни обекти поради невъзстановимо увреждане.“, пишат още от инспекцията.
Всъщност това далеч не е първото поражение, което понася столетникът през този век, но предходното не е било толкова фатално. Преди 2002г. дъбът е ударен от гръм, който засяга една част от короната и дънера му.
Дървото е участник в конкурса „Дърво с корен“ през 2015 година.
По разкази на стари хора от селото, когато децата излизали навън да играят, казвали: „Отиваме до вековния дъб!”
По разкази на дядо Купен Палов: (1981г.) ”Учителите от селското школо често ни водеха под клоните му на разходка, а ние десетина ученици с разтворени, наловени ръце, не можехме да го прегърнем. Сенките му са постоянно пладнище, селски хармани се въртят край него”.
В „Известия на Варненското археологическо дружество”, кн. 2 от 1909г. е записано: „Поверие за един дъб до с. Малка Франга, Варненско: На горния край на селото шуми един вековен дъб, известен под името „Коджа меше”, т.е. ”Голям дъб”, едничък по височина и дебелина в околностите.“
Дървото е почитано като пазител на селото от всички злини. Смята се, че лоша участ застигала всеки, опитал да го отсече.
Легендата разказва, че стопанинът на дървото е змей, който е идвал със силна буря, с фучене и се заседявал на дървото неопределено време и после пак с буря и фучене си отивал.
Новини - теми
RSS Новини