На общо събрание на 7 ноември 1921 г. е избрано ръководството, приети са проектоустав и програма за зимните и летните занимания през 1921/22 г. Първоначално общият брой на организираните морски спортисти е около 400 души. През първата зима от съществуването си морският спортен легион води теоретични занимания по морска сигнализация, лодъчно дело, техника на плуването и на гребането. През 1922 г. са организирани няколко курса за обучение по плуване на новопостъпилите и две състезания между останалите.
Провеждат се и състезания по гребане с наети рибарски лодки.
1924 г. дава тласък в развитието на организацията. Морският спортен легион става поделение на варненския клон на Български народен морски сговор (БНМС) – единствената морска обществена организация в България, чиято основна цел е “широко обществено организиране за пропагандиране и подпомагане ускореното морско развитие на страната”.
През 1925 г. се създава и първият в страната дамски спортен легион.
Из Извлечение от правилника на Морския спортен легион при БНМС – Варненски клон:
Морските спортисти са разделени на възрастови групи: детски чети (10-14 г.), юношески чети (15-20 г.), младежки чети (21-30 г.) и възрастни чети (над 31 г.).
Униформите за мъжете са: сини или бели моряшки холандки и панталони; сини или бели моряшки шапки с надпис на лентата “БНМС… (Варненски, Русенски, Търновски и т.н.) легион”; черни или бели обувки.
За жените: сини или бели моряшки холандки; сини или бели рокли; сини или бели барети със същите моряшки ленти; черни или бели чорапи и обувки.
При упражнения и състезания по плуване легионерите обличат цял бански костюм, като цвета за различните легиони е различен.
Морските спортисти са разделени на възрастови групи: детски чети (10-14 г.), юношески чети (15-20 г.), младежки чети (21-30 г.) и възрастни чети (над 31 г.).
Униформите за мъжете са: сини или бели моряшки холандки и панталони; сини или бели моряшки шапки с надпис на лентата “БНМС… (Варненски, Русенски, Търновски и т.н.) легион”; черни или бели обувки.
За жените: сини или бели моряшки холандки; сини или бели рокли; сини или бели барети със същите моряшки ленти; черни или бели чорапи и обувки.
При упражнения и състезания по плуване легионерите обличат цял бански костюм, като цвета за различните легиони е различен.
Морският спортен легион може да се смята за основоположник на организираното морското и водно спортуване у нас. Към БНМС се създава отдел “Воден спорт” и се приема правилник за водно спортуване. Според правилника “основа на всички водни спортове е плуването”. В друг правилник за организацията и вътрешния ред се изброяват всички видове водни спортове, които трябва да се застъпват: плуване, воден футбол и други водни игри, гребане, ветроходство, моторен спрот, спорт на кънки, речни ветрила и др.
Из Извлечение от правилника на Морския спортен легион при БНМС – Варненски клон:
Всеки легионер е длъжен да изпълнява следните тегоби: почистване на помещенията, на становката; поддържане и работа на кейовете и пристаните – миене, чистене, стъргане и багриляне на лодките и подвижния инвентар; плетене на въжета и венци (предпазителни топки), шиене и кърпене на знамената, емблемите и др. подобни.
Всеки легионер е длъжен да изпълнява следните тегоби: почистване на помещенията, на становката; поддържане и работа на кейовете и пристаните – миене, чистене, стъргане и багриляне на лодките и подвижния инвентар; плетене на въжета и венци (предпазителни топки), шиене и кърпене на знамената, емблемите и др. подобни.
БНМС създава шест главни центрове на водния спорт в страната. По подобие на морските се създават и речни спортни легиони. Два са на Черно море (Варна и Бургас), два – на р. Дунав (Русе и Видин) и по един на големите ни вътрешни реки – Велико Търново на р. Янтра и Пловдив на р. Марица. Започват да се провеждат и състезания между легионите. През 1930 г. Ломската община подарява на БНМС (по случай годишния конгрес на организацията, състоял се в Лом през същата година) преходна купа, която да се връчва всяка година на първенците в плувните състезания. А първите национални (тогава се наричат “общобългарски”) състезания по плуване са проведени във Варна през 1933 г.
Из Извлечение от правилника на Морския спортен легион при БНМС – Варненски клон:
Всички (членове) са длъжни да знаят да плуват, да изучат добре техниката на гребането, корабното въжарство и сигнализацията.
Да участвуват редовно в учебните гребания, да се явяват точно навреме при всички случаи, да бъдат примерно редовни и дисциплинирани.
В лодката, при учебно гребане и при какъвто и да е случай, се пази пълно мълчание и пълно послушание спрямо старшината – лодководач. Забранени са малодушните хленчения, възклицания и пасивна съпротива на командите.
Всички (членове) са длъжни да знаят да плуват, да изучат добре техниката на гребането, корабното въжарство и сигнализацията.
Да участвуват редовно в учебните гребания, да се явяват точно навреме при всички случаи, да бъдат примерно редовни и дисциплинирани.
В лодката, при учебно гребане и при какъвто и да е случай, се пази пълно мълчание и пълно послушание спрямо старшината – лодководач. Забранени са малодушните хленчения, възклицания и пасивна съпротива на командите.
През 1937 г. организацията се преименува в Морски спортен отряд, а през социализма – Окръжен морски клуб – Варна.