Противопоставянето между двете най-големи икономики в света променя отношенията и веригите за доставки по целия свят, пише англоезичното списание "Икономист" (The Economist) в анализ по темата.
Според оценки на Международния валутен фонд (МВФ) ако високотехнологичната търговия между съперничещите си блокове бъде спряна, това би коствало на глобалния брутен вътрешен продукт (БВП) около 1 трилион долара или 1,2 на сто от световната икономическа продукция.
Дали САЩ или Китай контролира енергията и информационните технологии е "етноцивилизационен въпрос", обяснява Евън Елис от Военния колеж към армията на САЩ.
Градусът на напрежението вероятно ще се повиши през следващите години. Нито Байдън, нито Тръмп ще се отклонят от политиката на противопоставяне с Китай. Това вероятно е въпросът, който се радва на най-голяма двупартийна подкрепа във Вашингтон. За Китай пък отстъпването от това, което смята за свое законно място в глобалния ред, е немислимо, смята Елис.
Следващият етап от технологичната война между САЩ и Китай вероятно ще протече на два фронта. Единият представлява производството на чипове, което създава световната инфраструктура за обработка на данни, включително тази, която обучава и управлява програми с изкуствен интелект.
Другата конфликтна тема са "зелените" технологии, които могат да се превърнат в "гръбнак" на цялата световна икономика. За Пекин силата на китайските компании, занимаващи се с подобни технологии, не е просто естествена последица от двете десетилетия целенасочена индустриална политика, а потвърждение на важната роля на Китай като световен лидер.
На 23 април Конгресът на САЩ прие законопроект, изискващ от китайския собственик на "ТикТок" (TikTok) - "Байтденс" (ByteDance), да продаде платформата в рамките на 270 дни, или тя ще рискува да бъде забранена.
Малко след това китайските власти принудиха американския технологичен гигант "Епъл" (Apple) да премахне "УатсАп" (WhatsApp) и "Тредс" (Threads), платформи, собственост на "Мета" (Meta), от своя китайски магазин за приложения.
Освен онлайн гигантите, производството на полупроводници и енергията също остават основни полета за конфронтация между двете страни.
САЩ настояват производителите на чипове да разширят местното си производство на авангардни технологии. На 8 април Белият дом обяви 6,6 милиарда долара субсидии за тайванския производител Ти Ес Ем Си (TSMC), за да изгради три нови фабрики в щата Аризона.
На 15 април още 6,4 милиарда долара бяха отпуснати за южнокорейската "Самсунг" (Samsung) за изграждане на заводи в Тексас.
Средствата са част от Закона за наука и полупроводникова индустрия (CHIPS and Science Act) на САЩ, който предвижда стимули за 280 милиарда долара за създаването на фабрики за полупроводници и обучението на персонал.
За стимулиране на "зелената" индустрия в САЩ американското правителство е предвидило пакет от зелени субсидии на стойност 369 милиарда долара, приет през 2022 г.
В инструментариума на Вашингтон е и Законът за намаляване на инфлацията (IRA), съгласно който е предвиден пакет от "зелени" субсидии на стойност 369 милиарда долара. Законодателството подкрепя местното производство на технологии, свързани с прехода към климатична неутралност, чрез данъчни кредити.
На този фон САЩ поддържат високи тарифи за вноса на китайски слънчеви панели и електромобили, съответно от 14,25 и 25 на сто.
Въпреки това китайските компании заемат челните места в света по производство на подобни "зелени" продукти: "Лонги" (Longi) е най-големият производител на слънчеви панели в света; Си Ей Ти Ел (CATL) е най-големият производител на батерии в света, а Би Уай Ди (BYD) си съперничи с "Тесла" (Tesla) за титлата на най-голям производител на електромобили.
Производство на чипове в Китай обаче не се разви толкова впечатляващо въпреки осигурените от държавата субсидии за около 150 милиарда долара през последното десетилетие. Това до известна степен е мярка за успеха на САЩ в блокирането на потока от технологии за производство на чипове в страната през последните две години.
Първата жертва в технологичната война между САЩ и Китай беше "Хуавей" (Huawei). Тя беше първата китайска компания, върху която администрацията на Тръмп наложи експортен контрол, по подобие на който сега важат сходни ограничения.
Компании от редица сектори, свързани с производството на чипове, сега са нащрек. "Ем Джи Ай Тек" (MGI Tech), дъщерно дружество на китайския гигант Би Джи Ай (BGI), което произвежда оборудване за секвениране на геноми, вероятно ще попадне под прицел.
Представители на Републиканската партия в САЩ изразяват негодувание, че машините на "Ем Джи Ай Тек" са инсталирани в европейски болници.
Многостранен контрол върху технологии, свързани с квантовите изчисления, които се изнасят за Китай, вероятно също ще бъде въведен, е обяснил представител на републиканците. Така може да се ограничи достъпа на Китай до технологии за квантови изчисления и сензорни технологии.
Миналата година Китай наложи контрол върху износа на галий и германий, два материала с особена важност в процеса на производство на чипове. Страната беше източник на 98 процента от световните доставки на галий през 2022 г., както и на 60 процента от доставките на германий.
Контролът върху износа на материали обаче е сравнително "мека" мярка в сравнение с хватката на САЩ върху интелектуалната собственост.