Експозицията, която може да бъде разгледана до 7 януари, е съвместна с Етнографски музей.
Тя показва празнични картички с пожелание на повече от столетие, стари коледни играчки от миналия век, аксесоари и тоалети на дамите, посещавали празничните балове по онова време, подредба на празнична трапеза, играчки за децата на имотните семейства. Освен това изложбата включва и богати информативни табла с извадки от печата, подготвени от Регионалната библиотека.
За Коледа и Нова година семействата се събирали, за да отпразнуват заедно. Използвали гостната, която служела основно за поводи. Там се нареждала трапезата с най – красивите сервиз и прибори, разказа главният уредник в Етнографски музей Татяна Щерева.
Украсявала се елха. Според различни източници у нас тази традиция навлиза през 1877 г. и е внесена от руски офицери. Във Варна обаче първата елха блесва на новогодишния бал във Военния клуб през 1901 година. Първият бал е бил две години преди това, когато се открива сградата на клуба.
В издание на списание „Женски свят“ се натъкваме на препоръки и насоки за дамите по време на събитие като бал.
Поканите се разпращат точно осем дена преди бала, за да имат време госпожите да се приготвят. Ако балът продължи след полунощ към 1 или 2 часа се поднася вечеря във вид на студени ястия или сандвичи.
Почерпката е задължителна във вид на чай, ром или мляко, сладка и други. Госпожите танцуват с господата, които са им представени.
Дама не трябва да отказва на представения й кавалер, защото иначе трябва да откаже и на останалите. Не може да танцува три поредни пъти с един кавалер.
Съвети към дамите гласят: „Ако сте тънка и висока, то влезте в салона подир друга още по – тънка от вас. Ако сте дебела, то подир по – дебела от вас.“
Подаръци започват да се подаряват през 20 – те и 30 – те години на миналия век. Те са част от навлизането на европейската мода в града.
Играчки купуват само най – имотните. Те са вносни, струват скъпо и са били достъпни за определен кръг деца. А сред върховете на обществото се появяват и куклите. Тези от края на миналия век са с дървени или порцеланови глави, с ръце и крака напълнени със слама.
За голяма част от градските деца играчките били лукс. Книгите са най – предпочитания подарък. Почти винаги децата получават книжка за празника – красиво издание с твърди корици и ръчно украсено. По – късно на учениците за новогодишен подарък се създава традиция да се поднасят тетрадки, моливи, блокчета. По – бедните родители изработвали сами играчките за децата си.
Едно писмо на дете от миналия век
„Драги дядо Коледа! Аз съм Инко, бабиното внуче. Живея в крайнините на града в малка бяла къщичка до училището. Миналата Коледа ти ме забрави и не ми донесе нищичко за празника. Сега ти пиша, за да те подсетя. Всичко си имам. Само топла горна дрешка си нямам. Ти знаеш колко много е студено, ако си няма човек шубичка. И на баба Тота донеси очила, защото недовижда вече. Вчера много лошо ми закърпи чорапките. С поздрав, Инко.“
Картичките с пожелания навлизат с европейската мода в града. Най – старата в колекцията на Етнографски музей е от 1901 година. Картичките са с различни сюжети – религиозни и светски. Най – първите картички са били по – скоро визитки, на чиито гръб са пишели пожеланията си Рождество и за Нова година, обясни Щерева.
Играчките за украса са привнесени по – късно чрез европейската мода. Като начало в домовете са ги правили от хартия, бронзирали са орехи и шишарки и с кукичка са ги закачали за украса на елхата.