От деца ни възпитаваха: Българите ще ни нападнат

Аз бях военен в Щип. През цялото време ни убеждаваха, че трябва да се борим срещу България, че тя може във всеки един момент да ни нападне. Не ни казваха да се пазим нито от гърците, нито от албанците, нито от американците, нито от руснаците. Само от България. Нареждаха ни как да се държим, как да си закопчаваме ризите, предупреждавайки ни, че внедрени български агенти само чакат да снимат пияни югославски войници като част от тази пропаганда, която я имаше дори и в училищата.

Проблемът е, че след като дойде демокрацията ние, за съжаление, не направихме нищо. Нито смяна на терминологията, нито смяна на историческите възприятия.

И сега, когато Заев каза някои неща пред БГНЕС за тази обща история, по-голямата част от македонското общество е шокирана. Шокирана е, защото се намираме в нещо като военно положение, в което група от политици, между които аз, Заев, Пендаровски, Владо Бучковски, бившият министър на външните работи Денко Малевски, сме част от политиците, които са по-прогресивни и настояват историците да говорят и изследват. Историците обаче са се свили в черупките на бившите югославски схеми и не излизат от тях. И това е реалността.

Историците не разкриват истината за Югославия

Ако погледнем македонската историография от последните 30 години, има табу на темите от македонската история, много малко от тях се отварят. Не отваряме теми нито свързани с бивша Югославия, нито с комунизма. Пестеливо отваряме теми дори свързани с нашите жертви. 80 членове от ръководството на АСНОМ са в затвора. Какво е нашето отношение по този въпрос?

Не знам дори дали всички лица са честно реабилитирани. Знам, че първият президент Методи Андонов – Ченто е официално реабилитиран, но знам и че има голяма група лица, които не са. Жертвите на комунизма – това е тема, която се дискутира в страните от цяла Източна Европа.

Да кажем цялата истина за Гоце Делчев

И сега навлизаме в една наистина интересна ситуация, в която ако бъдем погледнати отвън, сме една от малкото държави, обвързваща своя национален бит само с комунизма и комунистическата партия. От демократичен аспект това дори е абсурдно.

„Може би през цялото време все пак крием някои неща около Гоце Делчев и не искаме да говорим за тях. Кое е това, което прави Гоце Делчев общ герой на Македония и България? Първо, Гоце Делчев е роден в “булгар вилает” в рамките на Османската империя. Това показват документите, неговите братя, неговите родители – значи той израства в тази среда.

Второ – основно училище е учил в екзархията. След това учи в Солунската българска мъжка гимназия, в която са учили всички революционери. От там отива да се обучава за български офицер в българското военно училище. След това става учител в българската екзархия. Защо обаче ние крием тази част от македонската история? Казваме само, че е бил учител. И той, и Даме, и Гьорче, и Пере Тошев, и Никола Карев – всички са били учители в българската екзархия.“

Лицемерието на “българите” от ВМРО-ДПМНЕ

„Искам явно да порицая много от тези функционери на ВМРО-ДПМНЕ за това каква история разказват за отношенията между Македония и България и за фамилиарните отношения. Това е наистина върховно лицемерие.

Ще загатна някои неща.

За бившия министър на външните работи, който изгради цялата си кариера във ВМРО-ДПМНЕ покрай Доста Димовска и неговото българофилство – всички знаем кой е той. Преди няколко дни гледах и бившата съпруга на бивш председател на ВМРО-НП – също застава против България. Поне 4-5 пъти в мое присъствие е разказвала за българско-македонската обща история, а преди три дни я гледах – плюе срещу България.

Друг приятел от Охрид над 30 години говори само за България. Сега са го сложили за председател на ветераните на ВМРО-ДПМНЕ, и той плюе срещу България. Бивша министърка, чието потекло е от фамилия с директно участие в българската власт през 1941-44 година и чието семейство също е възприемано като българофили – и тя обвинява Заев, че продава Македония.

Посланик от Брюксел, чийто баща не само че беше българофил, но и по дефиниция македонски българин – и той сега излиза с някакви философски интерпретации.

Е, възможно ли е такова лицемерие да съществува в Македония?“