Повече от два пъти е разминаването между броя на регистрираното от българската статистика ромско малцинство и експертните оценки за реалния му размер. Според специалисти в областта понастоящем ромите съставляват около 12 процента от населението на страната, докато данните от последното преброяване свидетелстват за дял от 4,7 процента. Причината за разминаването е, че голяма част от ромите продължават да се регистрират като българи или турци. Това става ясно от изследване върху демографските и социалните предизвикателства пред трудно случващата се интеграция на ромите в българското общество, което софийското бюро на германската политическа фондация "Фридрих Еберт" представи.

Ромите ще продължат да раждат повече и да живеят по-малко

Според доц. Илиева дори в случай на сбъдването на най-оптимистичния сценарий за интеграция, през 2050 г. поне 11% от пълнолетните жители на гетата ще останат напълно неграмотни на фона на увеличението на дела на хората с университетски дипломи до 10%. В случай че интеграционните процеси продължат и през следващите три десетилетия със сегашния крайно незадоволителен темп, делът на неграмотните роми се очаква да е още по-висок - до 18%, а висшистите в гетата да бъдат едва 2%, смятат авторите изследването.

Ромите търсят изход в чужбина

Доц. Илиева споделя, че засега достъпът на българските роми до трудовите пазари на Европейския съюз играе ролята на буфер в напрежението, възникнало заради нарастващата неравнопоставеност на ромите на пазара на труда в България. Анкетите, които Илиева е провела в част от ромските махали на Пловдив, Сливен, Благоевград и Сандански, сочат, че около 40% от средствата на живеещите в тях се осигуряват от парични трансфери на работещи предимно в Германия и Великобритания.

Две трети от трите хиляди жители на ромската махала в Сандански живеят главно във Великобритания, докато туркоезичните роми от пловдивските гета намират препитание в предприятия на германски граждани от турски произход. Макар работата в Европейския съюз да осигурява прилично съществуване, образование на децата и изграждане на професионални навици, емиграцията задълбочава дефицита в предлагането на работна ръка, който е вече основният отблъскващ инвеститорите фактор от българската икономика, категорична е доцент Илиева.

"Ромският Кеймбридж" и други успешни примери

Тя посочва редица примери и инициативи по места, които говорят, че при умело използване на натрупания в страни като Испания, Унгария и Исландия опит по включването на маргинализирани общности, резултатите не закъсняват. В разположената до Ямбол община Стралджа съотношението между роми и българи е вече 50:50. Един от сериозните проблеми, свързан с това съжителство, са кражбите на земеделска продукция от нивите. Местната власт овладява възникналото междуетническо напрежение, като организира общинска земеделска охрана с участието на роми. Децата на българи и роми в общината учат заедно в несегрегирани училища, което също се оказва фактор за понижаване на напрежението.

Няколкогодишните усилия да се десегрегира училищното образование в Кюстендил също дават обнадеждаващи резултати. Населението на голямото крайдунавско село Долни Цибър е изцяло ромско, но то е повече известно като "ромския Кембридж" - почти всички деца в селото завършват средно образование, а всеки десети младеж е и с диплома на висшист. Подобни примери има в пловдивската община Куклен и община Каварна, като ключът към успеха е в десегрегацията на образованието чрез премахването на изцяло ромските училища и детски градини.