Първообразът на театралното изкуство възниква в древна Елада, с пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – прочутите дитирамби.
В древен Рим театралният стил претърпява развитие, а през Средновековието театъра преживява бурни промени, наред с промяната на историческата обстановка и съответно на културната среда. Проникването на религията в живота на хората дава предпоставки да се играят предимно пиеси с религиозен характер. Друга характерна черта за развитието на средновековния театър е появата на пътуващи театрални трупи, както и учредяването на множество театрални академии.
Но няма съмнение, че истинският апогей в разнообразието на театралното изкуство се достига през миналия век. Тогава се появяват нови стилове, авангардни театрални течения, пиеси, вдъхновени от ежедневно променящия се живот.
Достойно място заемат и източното театрално изкуство на Япония, Китай и Индия, както и изяществото на руския театър.
В България театърът също се разпространява много бързо. Първите прояви са свързани с читалищата, които са били център на обществения и духовен живот в страната в средата на XIX век. Първата театрална постановка е представена в Шумен през 1856 година. Това е комедията „Михаил Мишкоед” на Сава Доброплодни, който по това време работи като учител в Шумен.
Голямо значение за създаването и развитието на родното театрално изкуство има Добри Войников, който се счита за основоположник на българския театър и пръв български режисьор. През 1881 година е основан първият театър в страната - „Люксембург” в Пловдив, а началото на професионалният театър в България е сложено през 1904 година, когато драматургичната трупа „Сълза и смях” става Български народен театър.
Във Варна последвалите войни забавят строежа на местния театър, чийто основи са положени на 26 март 1912 година от тогавашния кмет Иван Церов. Но театралният дух не загива и 1921 година общинската управа отпуска ежегодна субсидия за поддържането на постоянна театрална трупа, по предложение на кмета Димитър Кондов. Сградата на първият театър във Варна – Драматичния, е открита едва през 1932 година.
Безкрайното изкуство на театъра се простира по целия свят и Шекспировата максима остава непроменена:
“Целият свят е сцена и всички ние сме актьори.”
„Международен ден на театъра ни дава шанс да честваме Театъра в неговите милионни форми. Театърът е източник на удоволствие и вдъхновение; той умее да сближава най-разнообразните култури и народи, съществуващи по света. Но той е и нещо много повече от това, защото може и да образова.
Театър се играе по целия свят и не винаги в обичайните театрални условия. Представления може да има както в някое африканско селце, така и в планина в Армения или на малък остров в Тихия океан. Единствените нужни неща са място и публика. Театърът може да ни кара да се смеем или плачем, но би трябвало и да ни провокира да мислим и разсъждаваме.
Театър се прави посредством работа в екип. Актьорите са онези, които се виждат, но освен тях има едно невероятно количество хора, които не се виждат. Те са точно толкова важни, колкото и актьорите, и благодарение на техните разнообразни и специфични умения, спектаклите се случват. Те също трябва да се чувстват част от всеки успех или триумф, който би могъл да се появи.
27 март винаги е бил считан за официалния ден на театъра. Но по най-различни причини всеки един ден, би трябвало да се счита за театрален ден, тъй като наша отговорност е да продължаваме традицията да забавляваме, образоваме и просветляваме своите зрители, без които нямаше да ни има” - Джуди Денч, британска филмова и театрална актриса.
Театър се играе по целия свят и не винаги в обичайните театрални условия. Представления може да има както в някое африканско селце, така и в планина в Армения или на малък остров в Тихия океан. Единствените нужни неща са място и публика. Театърът може да ни кара да се смеем или плачем, но би трябвало и да ни провокира да мислим и разсъждаваме.
Театър се прави посредством работа в екип. Актьорите са онези, които се виждат, но освен тях има едно невероятно количество хора, които не се виждат. Те са точно толкова важни, колкото и актьорите, и благодарение на техните разнообразни и специфични умения, спектаклите се случват. Те също трябва да се чувстват част от всеки успех или триумф, който би могъл да се появи.
27 март винаги е бил считан за официалния ден на театъра. Но по най-различни причини всеки един ден, би трябвало да се счита за театрален ден, тъй като наша отговорност е да продължаваме традицията да забавляваме, образоваме и просветляваме своите зрители, без които нямаше да ни има” - Джуди Денч, британска филмова и театрална актриса.