Инфлацията в еврозоната е напът да се върне обратно до целевото ниво от 2% през следващата година, така че членовете на Европейската централна банка заключиха на заседанието през миналия месец, че вероятно ще бъдат в състояние да намалят лихвените проценти през юни, показва протоколът от срещата на ЕЦБ през април, публикуван в петък.

През миналия месец ЕЦБ остави лихвените проценти непроменени на рекордно високи нива, но даде ясно да се разбере, че следващият ѝ ход ще бъде в посока тяхното намаление, като първото най-вероятно ще се случаи на следващото заседание на 6-и юни, но при условие, че данните за растежа на заплатите и инфлацията останат в сегашните относително приемливи нива.

"Беше възприето като правдоподобно, че Управителният съвет ще бъде в състояние да започне облекчаване на ограниченията върху паричната и лихвена политика на срещата през юни, ако допълнителни доказателства, получени дотогава, потвърдят средносрочната перспектива за инфлация, заложена в прогнозите от март", се посочва в стенограмата от последното заседание на ЕЦБ на 10 и 11 април.

Неколцина от членовете на ЕЦБ дори са смятали, че централната банка може да започне да намалява лихвите още през април.

Говорейки през седмиците след срещата на ЕЦБ през април, редица от централните банкери потвърдиха, че понижението на лихвите на 6-и юни е почти "свършен факт", но по-нататъшната лихвена политика остава несигурна, като се има предвид нестабилността на инфлацията и възможното забавяне във времето на първото понижение на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ.

Редица от членовете на ЕЦБ обаче смятат, че понижението на лихвите през юни няма да бъде еднократен акт, дори ако времето за по-нататъшните ходове не трябва да бъде предварително определено, за да се даде гъвкавост на централните банкери в случай на резки промени в икономическите условия, отбелязва Ройтерс.

"Рискът от подценяване на инфлационната цел, който в крайна сметка да наложи да се плати твърде висока цена от гледна точка на намаляващата икономическа активност, сега се разглежда като поне толкова висок, колкото рискът от понижаване на лихвите прекалено рано и надценяване на целта за инфлацията в средносрочен план", посочи ЕЦБ.

Членовете на централната банка "изразиха нарастваща увереност" в прогнозите за инфлацията, тъй като инфлационните очаквания останаха добре закотвени. Въпреки това те също така се съгласиха, че трябва да изчакат до юни за допълнителни доказателства, свързани с инфлационните перспективи, включително "подновени рискове за инфлацията, породени от възможна ескалация на геополитическото напрежение“.

На този етап пазарните участници залагат на три понижения на евролихвите с по 25 базисни пункта до края на годината, като първото бъде факт през юни и бъде последвано от още две - най-вероятно през септември и декември, когато ЕЦБ ще публикува и новите си икономически прогнози.

Инфлацията в еврозоната се задържа стабилно на ниво от 2,4% през април и се очаква да осцилира около това ниво през останалата част от годината, преди да се върне обратно към целта на ЕЦБ от 2% през 2025 г.

Въпреки че от ЕЦБ публично декларират, че политиката ѝ не зависи от предприеманите от Федералния резерв действия, решенията, взети от най-голямата централна банка в света, оказват влияние върху условията за финансиране по целия свят, ограничавайки свободата на ЕЦБ, тъй като разширяващият се лихвен диференциал отслабва еврото спрямо долара и повишава привнесената инфлация.