Интервю с д-р Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

-Д-р Димитров, има ли основание по това време на годината да се говори за постваканционен стрес и какво всъщност представлява той?

-Понятието „постваканционен стрес” няма официална научна приемственост. И все пак то се използва, за да се обяснят някои не много положителни емоции, които хората, наскоро завърнали се от почивка, преживяват през първите дни отново на работа. Има известна тенденция след дълга почивка в началото да изпитваме известни трудности на работното си място. Възможно е да чувстваме безпокойство, несигурност, усещане за неадекватност. Това са все компоненти от т.нар. реадаптация, превключването от един лежерен режим на почивка към друг, рутинно работен. Някои хора преживяват въпросните адаптационни смущения по-силно, други по-слабо, а трети въобще не ги усещат.  

-Колко дни средно отнема на един човек, за да превключи пълноценно на работна вълна?

-Нормално е това са стане за няколко дни – един, два, максимум три. Няма универсални формули и е погрешно да се мисли, че има само едно обяснение за всеки конкретен случай. Някои хора го правят безпроблемно, просто използват правилните положителни подходи. Те са свързани с това да не се опитваш да заработиш веднага на свръхвисоки обороти и да не форсираш себе си. Най-важното е да успееш да пренесеш положителните навици, които си изградил по време на отпуската, в обичайното си ежедневие. Например отделянето на повече време за семейството, срещите с нови, интересни хора, спортуването и т.н.

-До какви последици може да доведе масово възприетата у нас практика в неделя вечерта да се върнем от почивка и веднага на другия ден да отидем на работа?

-Желателно е това да се избягва, защото обикновено самото връщане от почивката изисква известни усилия и може да бъде уморително. Човек трябва да отиде на работа възстановен, а не изтощен от задръстванията по магистралите или от последния прощален среднощен купон.

-От психологическа гледна точка как е по-добре да се почива – по-често, но за по-кратко, т.е. по схемата на разширения уикенд, или както в миналото - отпуската да се ползва наведнъж?

-И тук не можем да говорим за един-единствен подход, но е желателно, включително и при хората, които могат да си позволят и разширени уикенди, да се практикуват и по-продължителни почивки. Практиката и изследванията демонстрират ясно, че едни кратки прекъсвания, каквито са, да речем, два или три дни, не са достатъчни, за да се премине през целия процес на регенерация. Разширените уикенди обикновено позволяват мимолетно снемане на напрежението, но на едно много плитко ниво. А хората имат нужда от повече време, за да се разгърнат, и за това се изискват стандартните две, а ако е възможно и повече седмици.

В крайна сметка ваканцията не е просто отдих, антракт или прекъсване, а един от начините човек да реинтегрира своя капацитет, да преоткрие приоритетите, ценностите, дори себе си. Затова много хора, които пълноценно си почиват, отделят време, за да организират отпуската си по такъв начин, че да могат да правят нови, интересни, различни, вълнуващи и зареждащи неща. Тези хора, за които ние, психолозите, казваме, че притежават добра регенеративна компетентност, всъщност показват по-високи резултати в работата си, в състояние са да дават по-креативни и по-иновативни решения на поставените задачи и не на последно място - имат по-балансиран начин за приемане на натиска и стреса на работното място.

Истината е, че начинът, по който организираш и използваш почивката си, е много добър индикатор за това какво всъщност правиш за качеството на живота си.

-Как можем да се справим със стреса на работното място през първите дни след връщането ни от отпуската?

Хубаво е да имаме един плавен механизъм за навлизане в работните задачи. Да не се опитваме да решим всички останали отпреди отпуската въпроси, а да изберем само най-важните от тях.

Добра идея е да се обадим на хората, с които работим - нашите партньори и колеги, да видим те как са, къде са, добре ли са прекарали отпуската си. Можем също така да покажем на хората в офиса си снимки от нашата ваканция или пък да изпратим имейл на хората, с които сме прекарали лятото, за да им благодарим за хубавите емоции и изживявания.