Премиерът Бойко Борисов почерпи с "Врачански мискет" първите дами на четири европейски парламента. Барбара Прамер от Австрия, Ене Ергма от Естония и Аста Йоханесдотир от Исландия гостуваха на председателя на Народното ни събрание Цецка Цачева. Бойко Борисов се срещна с тях в събота, но не отиде с празни ръце. Той ги изненада с бутилки от еликсира в сламено зелен цвят като разкри, че това е било любимото вино на Тодор Живков. Ароматът му е букет от уникалния сорт Врачанска теменуга, съчетан с полски цветя, сушени зрели плодове и печен хляб с акцент на печена дъбова дървесина. Малцина обаче знаят, че патентът на това вълшебно питие се държи само от избата в някогашната царска резиденция Евксиноград, а врачани са го забърквали нелегално. Стари партийни функционери си спомнят, че в местния винпром са догаждали качеството досущ като това в двореца край Варна. Но разрешение за легално производство с марката "Врачански мискет" така и не получили. Въпреки това червените ръководители не пропускали да угодят на вкусовете на Тодор Живков, който си имал резиденция в местността Турканица край града. По ирония на съдбата сега тя е частен дом и не на кой да е, а на депутата от ГЕРБ Николай Коцев. Но когато Тато преспивал в Турканица, семплото му меню, в което задължително присъствало пресносоло сирене и овче кисело мляко, обезателно се допълвало от бутилка "Врачански мискет". "Етикетът му обаче беше просто късче бяла хартия, защото нямахме право да произвеждаме виното", спомнят си апаратчици на пределна възраст. Този бял етикет обаче отварял вратите на всички министерства по времето на соца. Който врачански управник тръгнел да върши някаква работа за града в столицата, непременно се отбивал във винпрома. Като се въоръжи с техните бутилки, той бил спокоен, че няма да получи отговор "не". Нелегалният "Врачански мискет" бил вино за рушвет или за подарък, давал се, дето се казва, само под масата. Дори младите майки, преди да влязат в родилното, гледали да се докопат до някоя бутилка за доктора. И за акушерката като я аранжирали сред нощницата, шоколадовите бонбони и цветята.

Историята мълчи по въпроса кой и кога е създал ароматния сорт Врачанска теменуга. Известно е само, че е местен. Зърната на това грозде са овални и средно големи. Те са жълто-зелени с ръждиви петна и редки точици. Кожицата е дебела и крехка. Вълшебството му е в силния мирис на горски теменуги, примесен с дъх на лимон и кардамон. Врачани са отглеждали скъпоценните главини още преди Освобождението. Но и тогава количествата са били бутикови, защото тези лози не раждат много. В аналите е запазен дори анекдот, свързан с най-прочутия местен винар Стефан Кърскийов, който получил "гран при" от изложението в Брюксел през 1896 година. Та тогава той се представил с една малка бъчвичка вино от Врачанска теменуга. Кралски и царски особи останали възхитени от еликсира и започнали да си поръчват на едро. "Не правя вино за износ", отсякъл врачанинът. Така той прикрил истината, че цялото производство от реколтата се е побрало само в тази малка бъчвичка за изложението.

От Евксиноград днес признават, че "Врачанският мискет" е символът на избата - най-продаваното, най-търсеното и най-бързо свършващото се вино на пазара. Уникалният сорт обаче едва не изчезнал. По времето на Тодор Живков в родния за гроздето Врачански регион е имало 800 декара с Врачанска теменуга. От тях се добивало към 20 тона грозде, от което пък се получавали 10 тона вино. От тези насаждения се захранвал Евксиноград. Придърпвали се тайничко по 4-5 тона грозде за нелегалното производство в местния винпром. Но масивите с ароматния сорт преди двадесетина години били изкоренени от собствениците, които получили обратно одържавените си лозя. В последно време частни производители полагат усилия да завъдят и разпространят отново Врачанската теменуга. Така бившият шеф на финансов контрол във Враца Иван Иванов вече отглежда 200 декара от сорта край родното си село Бъркачево. Но то е в Белослатинско. В района край Враца, където е създаден сорта, промишлени насаждения няма. Виното на бившия ревизор се бутилира и старее в Прилепната галерия на пещера Магурата край село Рабиша. Той го е патентовал, а етикетът е с името "Врачанска теменуга".