Може. И от дини, и от пъпеши може да се вари ракия. Но се иска знание, табиет и мерак. Потомствени бостанджии от шуменското село Салманово са майстори не само на големите и сладки любеници. Разбирачите на семки и сортове знаят над стотина рецепти за вкуснотии от дини и пъпеши. Хит е обаче пъпешовата ракия, която по аромат и цвят може да се сравнява само с кайсиевата, кълнат се салмановчани.

Тези дни хората от селото за пореден път отбелязаха празника на динята. Единственият по рода си фестивал у нас се чества винаги в края на август и местните отметнаха в календара си 23-тото издание на динената фиеста. Тържествата събират по 4000 души в селския парк. Идеята за празника била на читалищния секретар Илка Алексиева. И до днес пъргавата дама е мотор на тържествата, които продължават по два-три дни. Като се почне от петък, та до неделя. Пред гости и жури със златарска точност се мерят най-големите екземпляри от бостаните връчват се награди, а хлапетата знаят, че могат да се състезават на няколко терена. Руси Иванов грабна приза за най-голяма диня - 15,800 килограма. Имали сме фаворити от предишни години и по 35 килограма, припомнят салмановчани. Докато малчуганите мерят сили в надяждане с дини със затворени очи, слалом между любениците и точен прицел с динена топка, възрастните дегустират миналогодишна пъпешова ракия и обмислят подобрения. Трудоемка е тази работа. Някой си мислят, че като сложат пъпешите в бидона и ги посипят със захар - варката е готова. Не. То си иска пипването, майсторлъка, смеят се бостанджиите. С половин уста се издават пропорциите за градусовия еликсир. На столитров бидон плодът е 40 килограма, захарта около 10. Тук местните от селския площад млъкват загадъчно и след кратка раздумка за тазгодишната по-слаба реколта пак се връщат на казаните с ракия, които ще заложат след седмица, две. Пъпешовите джибри стават добри, ако преди това се изчисти семето и кората. Режеш пъпешите, все едно за десерт, обяснява тънкостите на домашната пъпешова ракия кметът Йордан Киров. И добавя, че е както при кайсиевата. Там за класно питие костилките се махат, а не през пръсти - всичко в джибрата. За да се обере сладостта, трябвало да се сипе и лимонена киселина - за столитровия бидон са достатъчни 4 пакетчета. След седмица вече материалът е готов за казана. Но пак се гледа дали плодът е паднал долу, съветват майсторите. С дини също са пробвали, но резултатите са по-слаби. Както при пъпешовата, така и при динената ракия правилото е едно - без семки и кори

Ракиджиите дават съвети и за домашната плодова. Ако сте сложили круши, сливи и ябълки, може спокойно да добавите бъз и акация в джибрите. Става си билкова ракия със страхотен аромат, издават още домакините.

В Салманово е запазена марка лятото да те посрещнат със студени резени диня и пъпеши, а зимата - с охладена пъпешова ракийка и култовата туршия от малки динчета. От върхарчета я правим, накрая, като останат малки, неузрели динчета ги консервираме като водната туршия, обясняват майсторките на мезето. Динчетата трябвало да са зелени, почти колкото орех, но и с нарязани по-големи ставало соленото мезе. На салманската софра обаче може да опитате домашен сладолед от диня плодови салати и още куп домашни деликатеси от зарзават. Месените пити пък не са ли поне 20 сантиметра над тавите, въобще не се броят.

И ако фамилиите се надпреварват кой ще изкара най-вкусна гозба и градусова напитка, то няколкото ромски оркестъра са в люти схватки по надсвирване.

Безспорните шампиони са музикантите от "Салмански ритми". Динената фиеста тази година започна точно със състезанието между кларнетите и тъпаните. Няма празник в селото и околностите без майсторите на тънките ритми. От ръченици и хора до горещите кючеци всичко им е в репертоара, хвалят ги местните. Бостанджиите са прежалили вече по-оскъдните резултати от градините си тази година. Ядосват се, като видят надписи по пазарите "салманска диня", пък тя е обикновена, от Турция. Преди години пък имало случаи "вносни" любеници да влизат и в надпреварата за най-голяма диня. Затова вече журито на фестивала е наложило драконовски мерки при включването на участниците в състезанието. На теглилката се слага само диня, откъсната пред очите на комисията от околните бостани. Така купата на шампиона е сигурно, че ще остане в селото - за кадем и за следващия фестивал.