На 26 август преди 20 години беше подпален партийният дом – един от символите на вече падналата комунистическа власт. Разследването и събраните по случая 82 папки сяша останаха напразни. Делото бе прекратено по давност през 2005 година без да стигне до съда. И так истината остана неразкрита сред огнените пламъци на изгорените хиляди документи.

Събитията са запечатани като кошмарен първи работен ден за Михаил Иванов като съветник на тогавашния президент Желю Желев, а от днешна гледна точка и пряк свидетел на случващото се. За него няма и капка съмнения ,че всичко е било умишлено.

"Млади хора, с пръти  и бидончета влизат вътре и започват да палят. Как са влезли, защо е нямало решетки... Игоряло е помещението, където е бил изчислителният център, апаратните, архивни документи. За себе си стигнах до извода, че целта е била да се изгори върха на комуникационната пирамида, иинформацията за комунистическото управление", казва Михаил Иванов.

"По това време вече аз бях в екипа на президента Желев. И това беше първият ми работен ден. Пожарникарите не гасяха пожара. Питам защо. – Прерязаха ни маркучите. –Никой ли не ви охранява?– Те. – Защо не охранявате? – Нямаме нареждания", спомня си съвентникът на президента Желев.

Според  него пожарът е запален , за да могат да бъдат унищоженни следите от близо 50-годишното комунистическо управление, да бъде разтурен Градът на истината, който наистина изчезва още на следващия ден и за да бъде дискредитирана младата демократическа партия.