Може ли шамарът да стане повод за такава криза в семейството, че родителите да бъдат осъдени от детето си? Може. Това доказа 14-годишната Мария, чиито родители са разделени. До зимата тя е живяла при майка си в село Тополи. Една вечер двете се сдърпали за дреболия. Жената се ядосала и шамаросала щерката. На момичето обаче й писнало от вечните препирни, облякла се и посред нощ поела пеша към Варна при баба си. Потърсила и баща си, който я подкрепил в желанието й да заведе дело срещу майка си заради въпросния шамар, който по думите на девойчето не бил първият. Речено - сторено. Мария се оплакала, а съдът наложил ограничителна заповед. Според нея двете с майка си нямат право да се виждат в продължение на половин година. Това разказа социалният работник Анета Стойчева, която е част от екипа „Проблемно поведение при децата“ в Социалния комплекс за услуги във Варна. Когато случаят е предаден на специалистите, те осигуряват терапия с психолог за Мария, майката и бащата, като занятията се водят поотделно. От друга страна, момичето започва да наваксва пропуснатия материал в училище с помощта на педагог. „Не че е била отлична ученичка, но е била добра. Вследствие на проблемите вкъщи и на дрязгите между двамата родители Мария започва да трупа отсъствия, а успехът й рязко спада“, разказва Стойчева. Сега, месеци по-късно, момичето не само че успешно е завършило 7-и клас, но е успяло да се пребори за място в желаната специалност във варненски техникум. Продължава да живее при баба си, като почивните дни прекарва при татко си, който има къща в близко село. По-важното е, че е подала молба, в която моли съдът да отмени ограничителната заповед, защото иска да се върне при майка си, с която отношенията са изгладени.

(Бел.ред. - Името на момичето е променено.)

Съветът на специалистите: Казвайте на малчуганите, че ги обичате

Решението на 14-годишната Мария да избяга при баба си и да даде под съд собствената си майка, от една страна, е крайно, но от друга - доста зряло. Защото момичето, вместо да се отдаде на необуздано поведение, да прави грешка след грешка в невъзможността да си реши проблемите, търси помощ и в крайна сметка историята завършва щастливо. Проблемът според психолозите в този случай идва от лошата комуникация между родителите и между тях и детето им. Това е основната, масова причина за лошото поведение на децата. „Много често подрастващите се бият помежду си, пият, скитат по цели нощи из дискотеките и създават проблеми, дори крадат“, коментира социалният работник Мая Николова. Според нея заради липсващия диалог децата по своя си начин се опитват да привлекат вниманието на семейството си, и то на всяка цена. Едни избират кражбата, други бягството, а трети правят опит за самоубийство. „Горещият ми съвет е родителите да отделят внимание за разговори с подрастващите и по-често да им казват, че ги обичат. Но когато го правят, нека да е от душа, защото малките усещат лъжата“, допълва Николова.

Крадат заможните

В своята практика Мая Николова почти не е виждала тийнейджър, който да краде, защото му трябват пари или пък е гладен. „Обикновено посягат на не особено скъпи вещи или пък дребни суми само за да ги пита някой какъв е проблемът“, коментира тя. Най-често на подобно поведение са склонни деца на финансово стабилни родители с добро обществено положение.

Когато разказват пред психолозите какво им липсва у дома, споделят, че никой не се интересува от тях, освен да са нахранени, облечени и да спазват някакъв вечерен час. Разговори в такива семейства почти няма. Родителите или мърморят за работата си, или пък се карат за битови проблеми, а понякога и се бият. „В такива домове липсват ритуалите“, коментира Николова. Тя съветва да си припомним онова време, когато цялото семейство вечеря заедно и на масата всеки има възможност да сподели как е минал денят му. Или пък ако това е невъзможно заради заетостта на възрастните, да се отдели време най-малкото през почивните дни, когато всички заедно правят нещо – било разходка, общо занимание, каквото и да е, само и само близостта между хората да се поддържа, за да има доверие и достатъчно време всеки да каже какво го тревожи.

Деца на гурбетчии изпитват вина и гняв

Задълбочаващата се криза в страната принуждава все повече родители да търсят препитание в чужбина. Жертви отново са децата. Те остават на грижите на бабите и дядовците си, които в стремежа си да компенсират липсата на майката почват да ги глезят, губейки своя авторитет. „Тези деца започват да страдат още в момента, в който родителят заминава. Започват да изпитват самота, след това смятат, че са изоставени и предадени. Тези емоции са плод не само на заминаването, а и на факта, че много от родителите не поддържат редовна комуникация с хлапетата по телефона или интернет“, коментира Анета Стойчева. Възрастните се заблуждават, че грижата приключва с редовните парични преводи. Отделно от това задграничните работници много рядко изпълняват обещанието пред детето да се върнат в уречения месец. „Най-често те се стремят да удължат престоя си заради парите, без да се върнат поне за малко у дома“, коментира Стойчева. И отново заради нарушените обещания, заради липсващата комуникация, децата мислят, че вече не са важни, не са желани. „Страданието, което са изпитвали още с тръгването на родителите, започва да еволюира и дава различни проявления. Едни се депресират и решават да сложат край на живота си, други пък използват изпратените им пари за алкохол, за да притъпят болката, трети имат противообществени прояви“, коментира специалистът.