Музеят по история на медицината е създаден през 1985 – та година и тази година чества своя 25 годишен юбилей. Това каза управителят Тодорка Стоянова. Музеят е разположен в сграда, която е паметник на културата и е една от малкото оцелели сгради от османския период. „Построена е през 1869 година специално като дарителска болница и самата сграда е била използвана винаги за здравни нужди”, допълни Тодорова. Освен, че е била болница, за времето до края на войните, тук е била настанена противобясна и бактеорологична станция, предшественик на днешната Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве. Тук е бил създаден и варненският общински майчин дом. Експозицията на музея е разположена в три зали, в които се проследява развитието на медицината, като се започне от най-дълбока древност – неолитната епоха през пето хилядолетие преди новата ера, каменно-медната епоха до 20 век.

„Експозицията непрекъснато се обновява с нови елементи, защото това, което днес е съвременно, след това ще бъде минало”, коментира Тодорова. В първа зала най-интересното е антропологичната колекция. Това е костен материал, който е намерен по време на археологически разкопки. Костите са изследвани и проучени и въз основа на резултатите е установено от какво са боледували хората. Направени са и измервания за техния ръст, за начина им на живот и средната продължителност на живота. Тази антропологична обхваща периода от пето хилядолетие преди новата ера до 14 век от новата ера. „Интересното при тези кости е, че има череп с преживяна трепанация от 10 век и череп с изкуствена деформация, която е практикувана от българите също от 10 век. Интересни са бронзовите и железните медицински инструменти от онова време”, каза още Тодорова.

Във втора зала е представена народната медицина – начините, по които са лекували баби, билкари, врачки и баячки. Показано е леенето на куршум като средство за лечение на уплаха и различни други народни средства като непрана вълна за загряващи компреси, корал при туберкулоза, специални ножове за кръвопускане като много разпространен метод за лечение по онова време. „В 19 век имаме вече и първите дипломирани в чужбина български лекари, които работят в страната. Показани са техни документи, предмети от тази епоха”, допълни уредникът на музея. В трета зала са представени различни колекции инструменти, използвани след освобождението на България от османска власт. Показано е как е изглеждал един лекарски кабинет, зъболекарски кът и старинна аптека, датиращи от края на 19 и началото на 20 век, различни колекции инструменти и апарати. В зъболекарския кът са показани стари зъболекарски столове, старинна зъболечебна бор машина, задвижвана с педал. Интересна е и аптеката с подредените шишенца и вазички по височина, с надписите на латински. В експозицията са показани и различни прибори, в които са се приготвяли лекарствата. Показан е и начинът, по-който те са били опаковани. Идеята за създаването на музея е да се види развитието на всяка една от тези здравни дейности.