"Прокуратурата се възприема като чадър за полицейското насилие", казва в интервю за "Дневник" Михаил Екимджиев, председател на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека. Той се притеснява, че на фона на толерирането на организираната престъпност преди години сега се използва моментът, че обществото буквално е зажадняло за справедливост и някакво възмездие. Само че това възмездие в старите демокрации се получава със съдебни процеси и влезли в сила присъди, а тук като че ли се създава впечатление, че полицията е тази, която на място залавя и упражнява насилие. Налагат се стереотипи, че държавата е силна, когато действа силово по тоталитарен тертип. В същото време прокурори се оплакват, че МВР не им съдейства при сигнали за полицейско насилие. Според Екимджиев това е заучена безпомощност от страна на прокурорите. Те имат огромна процесуална власт - винаги могат да наложат санкции за неизпълнение на разпорежданията от МВР. Прокуратурата обаче традиционно възприема себе си като чадър над полицейското насилие и тази порочна позиция е по-устойчива от разбирането, че законите са задължителни и за институциите на държавата.

"Властта ще нагълта вода, ако посегне на плажа", предупреждава в интервю за "24 часа" Цонко Цонев, кмет на Каварна. Той коментира идеята плажовете да се разделят на национални - за народа, и на затворени - за богатите. "Такова решение ще е дискриминационно. Не може да има плажове за бедни и богати. Плажовете са изключително държавна собственост според конституцията, т.е. те са собственост на всички български граждани и не можем да изключим някои от тях, защото са по-бедни, от правото да ги използват", заявява Цонев.

Да не би по Черноморието конституцията да не важи, та не четат, че бреговете са на държавата и на никой друг, коментира по темата проф. Драгомир Драганов. В анализа в "24 часа" той посочва, че щом българският летовник е убеден, че след него ще мине някой да събере боклука от плажа, логично се появява и концесионерът. Само дето, освен че "концесионира" (твърди, че поддържа чист плажа), той започва енергично да развива и страничен бизнес. Ще постои кръчма на самия бряг, в нарушение на конституцията, ще си направи "платен паркинг", а накрая ще съгради и бариера, с която закономерно от "изключително държавна собственост" крайбрежната ивица се превръща в "изключително частна".

"Сенките по плажа", е комантар в "Пари". Отчита се, че въвеждането на възможността за затваряне на плажове ще позволи на някои комплекси да предлагат по-качествен продукт и да привличат по-платежоспособни клиенти. Но повечето инвеститори в черноморския туризъм няма да останат доволни от подобна промяна в закона, защото плажовете в България са много малко в сравнение с броя на хотелите и туристите. Привилегията за едни представители на бранша ще ощети сериозно други.

Направленията за преглед при специалист са орязани с още 10%, след като в началото на годината бяха веднъж намалени с 30%, съобщава "24 часа". Въпреки актуализацията на бюджета на здравната каса с 220 млн. лева наскоро болници и лекари от доболничната помощ получават все по-малко пари. В средата на август на лечебните заведения бяха платени 65-68% от заработеното. Остават неиздължени около 20% за предишните месеци назад до март.

"Социално слабите се увеличиха с 1/3 за шест месеца", пише "Сега". Социално слабите в България се увеличават с тревожни темпове. Нови 12 000 изпаднали в нужда българи са се включили в системата за социално подпомагане през първото полугодие. Лицата и семействата, получаващи помощи са били 35 083 през януари, докато през юни те вече са 47 108, сочи статистиката. В същото време близо 4 пъти са нараснали отказите за полагане на общественополезен труд.

"Населението на България като през 1956 г.", пише под глава "Труд". Населението на България се е стопило до 7563 млн. души, приблизително колкото сме били през 1956 г. Разликата е, че днес средната продължителност на живота ни е по-голяма. За жените тя се е увеличила с 10 г. до 77 г., а за мъжете - с 5 г. до 69 г. От миналата година у нас вече се раждат над 80 000 бебета. Бяха нужни 15 години, за да компенсираме донякъде срива между 1990 и 1995 г., когато новородените падат от 105 180 на 71 967, сочат данни на Националния център по здравна информация.

"Реформи без пари са чиста илюзия", коментира в "Труд" проф. Стефан Стоилов. През месец септември започва обсъждане на бюджет 2011. Той може да се окаже първият бюджет на реформиращите се системи на публичните услуги. Прогнозите са, че те ще поевтинеят, вследствие на което бюджетните разходи ще могат значително да се редуцират. Според Стоилов това са илюзорни представи. Те не се потвърждават от практиката и резултатите от реформирането на секторите на публичните услуги, при условие, че с реформите се преследват рационални и обществено оправдани цели. В повечето случаи постигането на тези резултати е свързано с допълнителни разходи още в хода на реформите. Да се поставя като една от основните цели при провеждането им непременното редуциране на разходите за публични услуги е погрешно. Превръщането на това разбиране в отправна позиция на фискалната политика при осъществяването им неизбежно води до изместване на фокуса на политиката на реформи от главните цели, предупреждава проф. Стоилов.

"Очакваният икономически растеж е по-вероятен в началото на 2011 г.", прогнозира в интервю за "Класа" проф. Христина Вучева, икономист. Според нея намалението на спада на БВП през второто тримесечие, както и намалението на безработицата дават надежда за приключване на 2010 г. с произведен БВП на нивото на предходната година. Още по-добре би било, ако се потвърдят очакванията за минимален растеж от 0,5%. Известно е, че за постигане на тази цел се разчита на нарастването на износа. За съжаление неговият принос за растежа на БВП на страната е около 30%. Аграрният сектор, от който също се очакват добри резултати, заема само около 5-6%. Това обстоятелство, както и свитото вътрешно потребление и налагащото се свиване на правителствените разходи е много вероятно да попречат да се реализира очакването за минимален растеж, което е по-вероятно да се осъществи в началото на следващата година.

"Нощните акции по морето няма да запълнят бюджета", е озаглавено интервюто в "24 часа" с Корнелия Нинова, депутат от БСП. Тя посочва, че във всички държави има контрабанда, но такова чудо като в нашата няма. Контрабандата на цигари е 40-50%. Причината е драстичното увеличение на акциза. Публичните мотиви бяха, че ще се увеличат приходите. Резултатите: приходите не се увеличиха, а паднаха с 680 млн. лева. Правят се малко, зрелищни акции, в които се залавят дребни търговци по сергии. "Най-силният ми аргумент да твърдя, че не искат да се справят с контрабандата, защото имат икономически интерес, е актуализацията на бюджета. В бюджет 2010 бяхя заложени приходи в размер на 4,58 млрд. лева. Тези приходи не се събраха, останаха в ръцете на престъпници. При актуализацията, вместо управляващите да кажат "ние ще се борим с тях и приходите ще нараснат", те просто записаха, че приходите ще паднат на 3,9 млрд. лева. Така приеха, че няма да закачат контрабандата и я официализираха с бюджета", заключава Нинова.

Брашното 70% нагоре, хлябът става 1,40 лева", отбелязва "24 часа". Цената на брашното тип 500 в малки пакети за домакинствата се е повишила с 12,5%, става ясно от данните на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Така на едро килограмът вече струва 0,81 лева. От началото на август увеличението е с 13 ст. Сериозен ръст от около 70% има и при брашното, което се ползва за производство на хляб, сочат наблюдения на хлебопроизводители. От началото на август цената му скочи от около 350-400 до 600-650 лева.

"Банките вдигнаха двойно таксите за теглене от банкомат", акцентира "Сега". От средно 0,50 лева в края на 2008 г. услугата вече струва 0,90 до 1 лев. Освен това трезорите масово удържат пари само за проверка на състоянието на сметката. Все повече банки начисляват такса за обслужване на картата, както и за плащане през ПОС терминали в магазините, сочи справка на вестника в тарифите на банките на интернет страниците им.

Обидно е, че изкуството се третира като стока, казва в интервю за "Труд" поетът Стефан Цанев. "Как се определя цената на едно стихотворение или на една картина? В изкуството трудът не определя стойността, нито вложения материал, нито времето. Касовият успех на един театрален спектакъл също никак не гарантира неговата художествена стойност. Иначе ще трябва да признаем, че чалгата е върхът на изкуството", разсъждава Стефан Цанев.