Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил изпрати изявление във връзка с публикации в интернет. В него се казва:

По повод излязлото от мене становище във връзка с провелия се наскоро парад на хората с различна сексуална ориентация в интернет пространството се появиха неистинни и обидни към мене публикации. Притеснителни са не толкова клеветите, колкото опетняването на самата църква, както и неразбирането на проблема.

Трябва да стане ясно, че за мене, а и за цялата Църква, подобни прояви будят загриженост, а не презрение и ненавист.

Нито сме събирали, нито ще събираме парички лично за каквото и да било, освен за Църквата. Не сме членували и нямаме намерение да членуваме в каквато и да било противохристиянска организация. Напротив, не се страхуваме да излезем с мнението си, което винаги и безусловно се базира на Св. Писание, пък даже да ни обвиняват несправедливо в каквото и да било. Имаме безплатни трапезарии в най-големите градове на епархията, никъде в друга епархия няма детска градина с повече от 50 деца от 10 години, издържана изцяло от дарители, организирани от митрополията. Да не говорим колко православни центъра има в епархията, които се занимават почти с всичко, от което се нуждаят християните. Може би не е достатъчно, но за да направим повече зависи от православните християни, тъй като Христовата църква се състои от духовници и миряни. Едните и другите са отговорни за всичко това.

Някои предпочитат осъждането, като пренебрегват многократно написаното: „Господ е съдия, и у Него няма лицеприятие” /Сир. 35:12/, „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” /Мат. 7:1-2/ и още „За нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето” /1 Кор. 4:5/

По съвета на апостола делата ни трябва да бъдат чисти, защото те са, които говорят, а не слуховете. В християнството умереността и толерантността имат важно духовно значение. Не става дума за примиряване с греха и извращенията, а за диалог, разясняване, просвета, примиряване с Бога. Това е ролята на Църквата. Не напразно самият Христос е казал: „на небесата повече радост ще има за един каещ се грешник, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние” /Лука 15:7/