За първи път това лято граничното селце Дуранкулак стана бойна арена, жалваха се местни жители. Всеки ден подводничарите се карат кой къде ще се гмурка. 50 водолази въртят бизнеса с рапани в района. Само десет от тях са от Дуранкулак, останалите са от Бургас, Каварна и Балчик. Водолазите изхвърлят боклуците си навсякъде, разливат по брега и във водата масла от лодките си. Кметът на Дуранкулак Зюмбюл Медаров издаде заповед, в която нарежда на водолазите да си поделят ивиците и да поддържат хигиена.

“Не е наша работа да следим кой къде вади рапани.

В България няма закон за определяне на лодкостоянките, какво остава да се разпределят територии за рапани”, коментира шефът на ИАРА в Добрич Атанас Чолаков. Още повече, че напоследък се наблюдава огромна популация на рапана и уловът му е винаги разрешен. Хищникът е опасен по няколко причини. Той няма враг в морето, което позволява безконтролното нарастване на популацията му. Основната храна на рапаните е черната мида, която пък е биофилтърът на морската вода.

Гастрольорите създават непрекъснато проблеми както на местните водолази, така и на инфраструктурата в региона. 3 тежки камиона всеки ден изкупуват от брега продукцията и я извозват до преработвателните фабрики. Движението им начупи брегоукрепването, съоръженията за източване на дъждовна вода са натрошени. Останаха да стърчат само бетон и железа, обясняват местните хора. Уловът на рапани е доходоносен. На ден един водолаз може да извади между 100 – 150 кг морски деликатес. Изкупната цена на хубавия рапан върви по 1 – 1,10 лв. за килограм, по-малките са по 50 стотинки. Продукцията се преработва и се изнася основно за Южна Корея и за Япония.

Рапаните бързо унищожават мидените полета в плитките места на шелфа. Ако хищникът оцелее от лапите на водолазите, става много умен, когато порасне. Заравя се на дъното в пясъка, може да стигне дълбочина и до 2 метра, изчаква студените температури да отминат, и после се впуска в лов. Колкото и да е полезен уловът на рапани, чуждите водолази да си ходят и да оставят нашите момчета да си изкарват хляба – морето е голямо и има достатъчно място за всички, категорични са хората от Дуранкулак.

Гмуркане или тралене

До 90-те години уловът на рапани се извършваше предимно чрез гмуркане. По-късно рапани започнаха да се вадят и чрез тралене. От две години специалисти и Асоциацията на производителите на рибни продукти настояват да се търси спешен вариант за разрешаване на дънното тралене за улов на рапани в определени контролирани райони от морското дъно, тъй като през последните години популацията на морския хищник се е увеличила многократно. Те искат да се обособи определена зона за дънно тралиране и драгиране, в която да се експериментира с различни риболовни уреди, използвани в страни от ЕС. След 5-6 години да бъде направен анализ и едва тогава да има ясно и категорично становище за или против траленето. Водолазният способ е твърде трудоемък и изключително рисков за здравето. С него може да се слиза до дълбочина най-много 12-15 метра.