За първи път у нас министерството на труда и социалната политика предлага механизъм, по който да се определя минималната заплата в страната. Идеята е размерът й да е в границите между 125% от линията на бедност и 60% от средната работна заплата. Ако тази тактика беше в ход, сега минималната заплата щеше да варира между 290 и 360 лв. Добра или лоша е идеята - "Стандарт" попита Божидар Данев, шеф на Българската стопанска камара, и Пламен Димитров, вицепрезидент на КНСБ.

Пламен Димитров вицепрезидент на КНСБ

Съществуването на механизъм за определяне на минималната работна заплата е по-добрият вариант бизнесът и трудът да срещнат своите интереси, независимо от това кой управлява. Ние отдавна настояваме да се формира коридор, в който, в зависимост от това дали икономиката е в ръст или е в рецесия, да се договаря минималната работна заплата. Диапазонът между 125% от прага на бедност и 60% от средната заплата е един от възможните варианти. Тези стойности могат да се променят. Не може обаче да приемем изказването на бизнеса, че обвързването на долната граница с прага на бедност не е адекватно. Минималната заплата във всички страни има двойствена роля - тя носи не само икономическо значение, но и социално. Не смятам и че горният праг, който се предлага, е високо ниво. В момента в европейските страни съотношението на минималната към средната заплата е 49%.

Да не забравяме, че миналата година Европейският парламент - и то с гласовете на ЕНП, отправи ясна препоръка към всички държави членки това съотношение да стане 60%. По този начин ще се спомогне за намаляването на бедността в света. Увеличението на минималната заплата е необходимо и за да се легализират доходите у нас. Едва ли има в България човек, който наистина да работи на минимална заплата. По данни на НСИ в края на м. г. 162 хил. души са били с подобни доходи, от тях 132 хил. са в частния сектор. Според мен обаче на минимална заплата работят не повече от 20% от тях. Затова няма никаква опасност с повишаването й бизнесът да фалира. Вдигането на минималната заплата няма да има негативен ефект и върху бюджета. При 270 лв. приходите в държавата за половин година ще бъдат с 6.8 млн. лв. повече от разходите за по-високата заплата. Изкарването на светло на доходите в икономиката чрез вдигането на минималната заплата обаче ще увеличи приходите в НОИ. Колкото повече са постъпленията в хазната пък, толкова по-малко важен ще бъде дебатът за нуждата от вдигането на осигуровки. В един момент той може дори да стане излишен.