Съвсем необяснимо масовата допреди няколко години скумрия е изчезнала напълно от Черно море и заради това попада сред защитените видове. До 60-те години тя беше сред най-многобройните му обитатели и изведнъж без ясни причини се загуби. Напоследък почти никой не я е виждал нито в мрежите, нито на въдицата си. Според доц. Алекси Попов, шеф на Националния природонаучен музей, по темата вече са написани няколко дисертации, но всяка от тях дава противоречиви и взаимно изключващи се обяснения на загадката. Доцентът е един от авторите, подготвили второто издание на Червената книга, която ще събере всички изчезнали и застрашени животински и растителни видове в страната. То трябва да се появи през есента и е значително разширено в сравнение с първото от 1984-1985 г. Освен това е приведено към европейските научни категории. Освен скумрията в книгата ще влязат още доста сладководни и морски риби, както и две отровни змии. За утеха на туристите у нас са

останали само пепелянката и усойницата и,

разбира се, не са застрашени видове и избиването им не е заплашено с глоби и наказания.

Новата Червена книга ще е в три тома и ще разказва за близо 400 животни, 280 от които са сред застрашените. Специален раздел ще съдържа напълно изчезналите. Сред тях специално място заема

тюленът монах, който от 15-ина години не е виждан по нашите земи. Преди това отделни екземпляри са засичани край Калиакра и Маслен нос, но сега вече ги няма в цялото Черно море. Изчезнал е, но значително по-отдавна, и бобърът, чиито кожи сме изнасяли чак до Дубровник през Средновековието.

Фауната ни е чувствително обедняла и откъм птици. Част от тях все още могат и да прелитат над нас, но вече не гнездят тук. Такива са брадатият лешояд, който спря да се размножава при нас отпреди 20 години, един от двата вида пеликани също спря да гнезди в страната. Поне десет са видовете птици, които

не искат да правят семейства при нас

В Червената книга обаче ще има и щастливи обрати. Такъв е случаят с риса. Последният екземпляр е бил застрелян през 1941 г. край Парангалица. От 2-3 години обаче няколко семейства са прескочили от съседна Сърбия и вече редовно се срещат в Централния Балкан, твърди доц. Попов. По всяка вероятност не става дума за пътешественици, а за редовни обитатели.

Впрочем тази част от Стара планина преди години беше подложена на масирано бракониерство, вероятно защото всички работници в Сопот и Казанлък са били въоръжени, предполага специалистът. Сега обаче шефовете на националния парк са се справили добре и значително са ограничили безразборното избиване на животни. Все още из останалите паркове и мускулестите юнаци с джиповете стрелят по горските обитатели, но има видим напредък в опазването, признава шефът на природонаучния музей.