Всеки четвърти третокласник познава кибертормоза от личен опит, показва проучване на УНИЦЕФ и Дружеството на психолозите, направено сред 1500 българчета от 3 до 7 клас. Десетгодишните изненадващо често стават жертви на атаки в интернет, коментираха авторите му. Близо 25% от третокласниците признават, че обидите, заплахите, откровените клевети и лъжи по техен адрес в интернет са част от ежедневието им. Социалният тормоз в мрежата има различни прояви, но всички те набират бързо скорост и на родна почва, твърди Методи Коралов, преподавател по психология в НБУ и един от авторите на проучването.

Най-често става дума за различни обиди или клевети в социални мрежи като Facebook или Skype, поясни той. В повечето случаи може да няма директни нападки, а просто злепоставяне на дете пред неговите приятели или познати. С малко помощ от фотошопа снимката, качена на стената във Facebook, може да бъде видяна от цялото училище. Грозен, дебел, тъп, пъпчив са най-предпочитаните епитети, от които боли най-много. Децата лесно се настройват срещу жертвата на атаката.

Другият вид непряка агресия става чрез заплахи с SMS-и или като се изпращат неприемливи съобщения до съученици от телефон, чийто собственик не знае за тях. Откраднатата самоличност, когато в мрежата се представят за други хора, обаче е специалитет на по-големите деца и юноши, коментира Методи Коралов.

Според психолога новият вид насилие настъпва в родните училища и се разпространява изключително бързо. Десетгодишните вече го познават, но твърде вероятно е да се открие дори сред по-малките. В четвърти и пети клас има леко снижаване на виртуалната агресия до към 15%, вероятно заради разширените интереси на децата. Но в седми клас тя скача двойно и достига до 30%, уточни Коралов.

Според друго проучване на Фондация за приложни изследвания и комуникации и асоциация „Родители“ само за година насилието в мрежата има ръст от 7%.

За същия период броят на хлапетата, които се приемат за негова жертва, е нараснал от 21,1% до 28,4%. Като агресори или извършители на киберторомоза се разпознават вече 29% от учениците. След като близо 80% от тях твърдят, че наблюдават редовно насилие в училище, заплахите в интернет са направо скромни, коментира Георги Апостолов от фондацията.

Тормозът в съвременните средства за комуникации има краткосрочни и дългосрочни последствия, предупреждават психолозите. Вече има доказани случаи на самоубийство на деца след подобни виртуални атаки, продължили месеци. Според психолозите и във всички останали случаи тормозът води до несигурност, невъзможност да се завързват трайни връзки и склонност към депресия.

Когато пораснат и жертвите, и агресорите получават от тези уж невинни детски игри почти еднакъв тип увреждания ­ не могат да завързват близки отношения, не създават пълноценни семейства и дори често не могат да развият дадения им от природата талант поради трайна неувереност, коментира последствията Методи Коралов. Професионалната им реализация също по правило не се оказва успешна. Близо 60% от насилниците стават редовни клиенти на полицията и на правораздавателните органи, показва още статистиката. Според психолозите коефициентът на насилие в нашите училища е между 25-27% при средно 20% в Европа.



Тайната нанася големи вреди

Едва 20% от засегнатите деца споделят с родителите си и търсят помощ при подобни кибератаки, показва проучването на психолозите. Мълчанието нанася най-големи вреди, предупреждават те. За разлика от физическото насилие хлапетата трудно разпознават виртуалното и в повечето случаи се чувстват просто задължени сами да му отвърнат. Обичайната грешка на родителите е при оплакване да забранят достъпа до компютъра или да отнемат джиесема на децата.

Често просто изтриват съобщението или затварят страницата, а това не бива да се прави, предупреждава Методи Коралов. Помощ може да се търси по няколко канала. Когато се знае кой е агресорът, трябва незабавно да се потърси контакт с класния ръководител и учителите, ако става дума за съученик. Вече има разработена цяла процедура как школото да действа в подобни случаи. Тя е базирана на норвежка програма, измислена от психолога Дан Олвеус, и се прилага вече в 5 столични и 2 ловешки училища.

Когато обаче злосторникът не е известен, може да се направи връзка с интернет или мобилния доставчик. Повечето сайтове имат разработени реакции при нерегламентирано съдържание, унижаващо или уронващо достойнството и престижа на хората. Стига да се алармират администраторите на сайта, и те ще го премахнат, а дори могат да забранят достъпа на агресора до въпросната страница. Полицията също има цяло звено, което може да бъде потърсено за помощ в подобни случаи, напомня Методи Коралов. Освен това вече има и на български език сайтове за безопасен интернет или за деца в мрежата.