Единствената българска подводница „Слава” ще бъде извадена от състава на Военноморските сили най-вероятно следващия месец. С това ще бъде сложен и краят на родния подводен флот. Въпреки че „Слава” е морално остаряла и се нуждае от ремонт, и в момента тя може да се потопи и да се включи в учение. И докато първолаците и техните родители очакват с приятно трепетно вълнение есента, то шефът на Дивизиона за подводни операции капитан I ранг Камен Кукуров, който вече 15 години е и командир на „Слава“, с болка и тъга брои дните на август. Защото през септември ще се раздели с плавателния съд завинаги, а след това ще стане свидетел и на нейното нарязване за скрап.

„Толкова мощен кораб не съществува във Военноморските сили и ликвидирането на подводното плаване ще е лошо”, казва Кукуров. И признава, че „Слава“ е наистина морално остаряла от гледна точка на електрониката и въоръжението и в момента е икономически неизгодно тя да се ремонтира, както и да се закупят консумативи като акумулаторна батерия например. В екстремна ситуация обаче подводницата може да се стегне и да тръгне на път, за да се включи в учение, макар и с известни ограничения. Екипажът също е готов. Състои се от близо 60 души. Единствените, които всяка година преминават серия от прегледи, за да получат разрешение да плават с подводницата.

Запазват подводничарите

Съкращения в Дивизиона за подводни операции няма да има. На 99% от състава ще бъде предложена работа в състава на Военноморските сили. Поне такива са обещанията на командването и на ВМС, и на Военноморската база.

Подводницата може би е най-сложното техническо съоръжение, което е на вода във Военноморските сили на всяка една държава, и техническата подготовка на екипажа е много важна. По-притеснителното според капитан Кукуров е това, че страната ни ще остане без подводен флот. Обучението на екипаж за такъв плавателен съд е много по-продължително и специфично. „Подготовката на първите български подводничари е отнела цели 6 години”, припомня капитан Кукуров и прогнозира, че ако подводният флот сега бъде закрит, след време ще се наложи да се мине по същия път. Това ще бъде не само връщане назад, но ще коства години усилена работа и много средства. „Защото бъдещият екипаж ще трябва да премине обучение в страната, от която евентуално България ще купи следващата си подводница”, обяснява той. И бърза да добави, че в никакъв случай не пренебрегва способностите и работата на останалите колеги от флота. Но наистина да си подводничар, е много специфично и по-отговорно. „Ние живеем заедно дни наред в едно затворено пространство, дишаме един и същи въздух и зависим един от друг. Всеки на борда е важен – от готвача до командира. За това и винаги съм казвал, че сам подводничар не е подводничар. Ние сме отбор.”

Не всеки обаче може да плава под вода. Има си специфични физически и психически параметри, които са задължителни, за да се потопиш с подводница. В България няма отделна школа за подводничари. Те се обучават в дивизиона, който се явява тяхната школа и за теоретическа, и за техническа подготовка.

Невидима дори за натовци

Подводница „Слава” е произведена през 1960 година в тогавашния Съветски съюз. На въоръжение в родните Военноморски сили е от 1985-а. Дълбочината, на която най-често слиза, е между 60 и 100 метра. Най-дългият период на „Слава" под вода е бил 1 месец, но може да издържи на море и два. Подводницата е участвала в десетки международни учения. А през 2007 година за първи път в историята на българските Военноморски сили екипажът й реализирал спасяване на аварирала подводница изцяло с българско участие. Това се случило по време на учение в северната част на Несебърския залив. В него участвал и спасителният кораб „Протео”, и водолази. „Преживяванията - и добрите, и неприятните, са много и незабравими”, споделя командирът на „Слава”. Спомня си, като че ли било вчера, първото съвместно учение с НАТО. Било през 1995 година. Българската подводница трябвало да се скрие в определена територия. Учението продължило повече от осем часа и никой от участниците не успял да я открие.

Командирът Кукуров още сънува плаванията си

„Дори и сега нощем сънувам плаванията си със „Слава”. Тя е и моето семейство, и моят живот”, въздиша капитан Кукуров. И веднага си спомня своето бойно кръщение, което получил в едно от първите си плавания като самостоятелен командир на подводницата. Избухнал пожар в акумулаторната батерия. Наложило се аварийно изплаване. Неприятният инцидент се случил по време на учение с надводни кораби. Пламъците били потушени. „Никога няма да забравя как над нас кръжеше хеликоптер на ВМС, разговорите с пилотите и екипажа на подводницата, който ме гледаше с вяра и надежда в очите и разчиташе на мен”, спомня си Кукуров. В паметта му се е запечатал и друг момент. По време на плаване в Севастопол един от членовете на екипажа получил шифрограма, че му се родил син. Емоциите и спомените от „Слава” ще останат вечни. Подводницата обаче най-вероятно след месец ще каже сбогом на своя верен екипаж. С нея в миналото ще остане и българският подводен флот.