Иманяри крият с векове опис на несметни богатства, пръснати из цяла България. Малцина са избраните, които кътат преписи от уникалните тефтерчета на хайдутина Вълчан и седемте му войводи. Тетрадките съдържат подробни описи на родните пещери ала Али Баба и са се превърнали в тайната Библия на иманярите.

Златотърсачите "работят" по тайни записки, достойни за холивудски сценарий, твърди етнографът Симеон Мильов. Перничанинът доскоро ръководеше историческия музей в миньорския град. Самият той е преписал през 1997 г. част от тетрадките на войводите, касаещи скритите съкровища в Пернишко. Страниците му дал един от старите иманяри в региона. Мильов ги показа на "Стандарт". Според него филмирането на историите, разказани в тетрадките, би засенчило хита за Индиана Джоунс. Хайдутите стриктно са описали капаните, които са заложили за крадците. Ръкописите съдържат рецепта за преминаване на препятствията. Указани са опасните камъни, върху които "ко стъпи човек, меч пада и го съсича". Ръководството съдържа начини, по които щитовете зад железните врати в някои от пещерите да се обезвредят с каменни късове. Накрая е описано с какво да се посипят намерените жълтици, защото са намазани със змийска отрова. Под всеки опис има и повеля какво да се направи с част от жълтиците. За едни е наречено да се дадат за освобождението на България, за други да се вдигнат параклиси и мостове.

Според една от легендите Вълчан е роден в Осеновлак някъде близо до Искъра. Става хайдутин със сестра си Рада, за да я спаси от "ашата на Орхание", който искал да я вземе в харема си. Според друга версия обаче той е от село Косача край Перник. По-късно към четата му се присъединяват младите войводи Вълчан, Индже Стоян, Пенчо Гълъбов, Емил Хасковлията, Христо Полисвещов и гъркът Спирт Димитър. Вълчан бил избран за главатар, но "мозъкът" бил поп Мартин. Много години четата крие керваните с турско злато. Хората на Вълчан пък изработили стройна система как да крият жълтиците в тайници под земята. В повечето случаи са използвали пещери, твърдят легендите. Рисували са хора, птици и пищови по камъни и скали, за да укажат местата. Всяко от тях е старателно описано в тетрадките на войводите. Няма исторически данни обаче, които категорично да казват дали разказаното от Вълчан и хората му е истина.

Из “Тефтерчетата на 7-те войводи”

Радомирско. "Свинята с 12 прасета."

В местността Лъкса над Радомир има една плоча на едно кьоше счупена, а отдолу на същата плоча е изкована свиня с 12 прасета. Обърни я - ще видиш нишана. Всичките бозаят, а едно се е качило на майката на гърба. Като обърнеш камъка къмто слънцето, ще видиш свинята гледа в един камък насреща и ще мислиш, че е становит, а той е кочина и в него са парите - 12 товара само константинки на цар Константин и царица Елена с техния лик и корони. Под свинкята има едно ведро бело злато. Короните да се дадат на царя.

Село Врабча.

Под селото има една местност, казва се Птиче хан. В средата има пасбище. Има един камък в пасбището, от страна на него поставихме знак пречупен кръст. На изток от знака на 6 крачки на два аршина дълбоко ще се намери една отворена железна врата. Не влизай! В средата има един камък. С него подпри вратата силно и чак тогава влизай вътре. Там има много златни римски монети. И ние не знаем колко са. Над това място е имало римска църква, която е много важна.

Пернишка околия.

Там горе, в Голо бърдо, има един манастир "Св. Пантелеймон". Под манастира има извор. Водата му е много хубава и в Струма отива. При главата на извора срещу надясно има една пещера. Вътре 6 месеца живяхме. Много пари оставихме и бело злато. Затворихме я с една от камък плоча и на нея нишан турнахме една мечка и отгоре 2 дупки. Стъпи на дупките и камъкът отвънка ще падне. Стой надясно. Насреща има друга пещера. Вътре нищо нема. Който намери златото, надолу в Кракра има манастир "Св. Илия", да го направи.