Ана Попова е консултант по областно планиране в Североизточния регион. Нейната задача през следващите три месеца е да помогне на областите Варна, Шумен, Търговище и Добрич да разработят своите стратегии за развитие на социалните услуги. В документа ще бъдат заложени конкретни действия, срокове и финансови рамки за удовлетворяването нуждите на рисковите групи, каквито са децата, пенсионерите, бездомните и т.н. Основната цел на 5-годишните областни програми са изоставените деца. Трябва да се направи всичко възможно по-малко хлапета да се изоставят от родителите си, а тези, които вече са в дом, да бъдат изведени, а институциите затворени. Дали стратегиите ще сработят така, че след 5 години нуждаещите се да са по-малко и по-добре обслужени, времето ще покаже.

- Г-жо Попова, какво представлява областната стратегия и как УНИЦЕФ помага за разработването й?

- Миналата година УНИЦЕФ в партньорство със социалното министерство и с финансовата подкрепа на финландското и белгийското правителство разработиха модел на областно планиране с участието на всички заинтересовани страни. Пилотните стратегии бяха разработени в Русе, Видин и Перник. Въз основа на тях описахме рамките на документа, методологията на неговото създаване, принципите и формата на работните групи. В стратегията се планира минимален пакет от социални услуги за всяка рискова група, който да удовлетворя потребностите на конкретните хора в дългосрочен план.

- Кой е основният акцент, върху който ще се работи в следващите 5 години?

- Поетапно закриване на всички институции за деца и възрастни, като в същото време ще развиваме алтернативни социални услуги. За да се изведат хлапетата от сиропиталищата, ще опитаме да ги върнем при биологичните им родители, а ако това е невъзможно, ще ги настаняваме при роднинското обкръжение. В случай, че и тази мярка е неподходяща, децата ще се отглеждат в приемни семейства или в краен случай в центрове от семеен тип. Такъв във Варна вече съществува за част от децата от дома в с. Могилино. Той е с малък капацитет – до 8 души, като целта е да се имитира домашна обстановка, а грижите са индивидуални според нуждите на всяко дете.

- В какъв срок трябва да бъдат готови всички 28 областни стратегии?

- До 31 октомври 2010 г. Знам, че срокът е малък, но пък ние, консултантите от УНИЦЕФ, предлагаме почти готова рамка, подходът е документиран и самият план за действие не е трудно да се направи.

- Предвижда ли се конкретен донор по обезпечаването на плана?

- В случая не става дума за това. Ще се използват всякакви възможности – и пари от местните бюджети, средства по европейски програми, държавно финансиране.

- За какъв период от време е възможно закриването на сиропиталищата?

- До 15 години, броено от сега, всички социални домове трябва да останат в миналото. Това ще стане както с ранна превенция на изоставянето, така и чрез създаването на алтернативни услуги. Първите домове, които ще изчезнат, са тези за деца с умствена изостаналост. Държавната агенция за закрила на детето спечели такъв проект, като там са предвидени пари за изграждането на 100 центъра от семеен тип за онези хлапета, които не могат да се върнат у дома или при роднини. Работата по първия етап тепърва започва. За всяко дете ще се направи оценка на състоянието и ще се напише план, в който ще се заложат конкретните грижи, от които има нужда. Въз основа на това ще имаме представа къде това дете ще се чувства и развива най-добре. Изобщо оттук нататък целта ни е не да създаваме социални услуги, защото се е появил донор, който дава пари за нещо, а да ги организираме, понеже хората имат нужда от тях.

- Как ще закриете домовете, като всеки ден има по няколко изоставени бебета?

- В стратегията превенцията на изоставянето е на първо място като мярка за закриване на сиропиталищата. Започваме от ранната интервенция за родители и деца от 0 до 6 месеца. Това означава, че ще има достатъчно социални работници и психолози, които да работят с бременните, които се колебаят дали да задължат детето си. Предвиждат се специални центрове за тази цел. Там ще се обслужват жени, които очакват бебе с увреждане или пък са родили дете с ниско тегло. Те имат нужда не само от психологическа подкрепа, но и от специалисти, които да ги научат как да се грижат за отрочето си. Там ще са и онези социални работници, които да им помогнат да си получат помощта от системата, защото такива родители се нуждаят и от финансова подкрепа. В Русе вече е създаден такъв център.

- Как ще изглежда старческият дом на бъдещето?

- Определено няма да прилича на сегашния – огромна сграда, пълна с много хора, които живеят натясно. Пак ще има домове, но с капацитет до 30-40 души, които ще живеят в стая сами или най-много по двама. Очаквам да изчезнат и домовете за възрастни с умствена изостаналост или с някакво девиантно поведение. За тях също се предвиждат алтернативни социални услуги.

- Как ще се реши въпросът с бездомните хора?

- По принцип не всички бездомни искат да бъдат настанени в приют. Това означава, че няма нужда да осигуряваме легло за всеки клошар. Обаче тези хора се нуждаят от други неща – храна, дрехи, медицинска помощ, възможност да отидат някъде да се изкъпят. За да им удовлетворим тези потребности, трябва да развием мобилните услуги, както е на Запад. Там социални работници и доброволци от различни неправителствени организации отиват на местата, където се събират клошарите и им дават възможност да получат каквото им е нужно. Ако пък има някой, който не иска да спи на улицата, го водят в приют. Т.е. услугата търси клиента, а не обратното.

- Ромите как се вписват в стратегията?

- Те са заложени като рискова общност. За тях също са планирани съответните мерки и социални услуги като например ограмотяване на децата и техните семейства, медиатори, които да работят с тях на терен и други.