У ветераните в търговията с пшеница днешното оживление на пазара предизвиква мощно усещане за „дежа вю“, пише британският „Файненшъл таймс“. Вестникът припомня как през 1972 година тогавашният Съветски съюз преживява невиждана суша, поради което в страната възниква остър дефицит на пшеница. Москва се хвърля на световните пазари, за да ликвидира дефицита, и изкупува почти всичките налични излишъци в САЩ. Тъй като в продължение на няколко седмици Вашингтон не знае нищо за покупателския бум на своя противник в „студената война“, изкупуването, получило по-късно названието „големият зърнен грабеж“, провокира рязък скок в цените на храните в целия свят.

Минаха четири десетилетия и ситуацията изглежда до болка позната, пише „Файненшъл таймс“.

Най-силната за цялата история на метеорологичните наблюдения суша (а такива наблюдения се водят повече от сто години) изгори пшеничните полета в Русия, Украйна и Казахстан. Перспективите на зърнопроизводството в тази страни през годината изглеждат доста мрачни.

За разлика от времето на „големият зърнен грабеж“ днес тези страни са големи износители, продължава „Файненшъл таймс“. Но слабата реколта нанася удар на предлагането на пшеница на пазара. А това води до същите последици, до които доведе масовото изкупуване на пшеница в онзи период – до повишаване на цените.

В понеделник цената на пшеницата в Европа се повиши до рекордно за последните две години равнище, като надвиши 200 евро за тон. Заради сушата от края на юни досега цената се е повишила с 50 на сто. В понеделник в Париж цената на хлебната пшеницата с доставка през ноември стигна 211 евро за тон, като за ден се повиши с 8 %.

„На пазара няма продавачи, днес всички купуват“, казва брокер, цитиран от вестника.

Европейските цени на пшеницата бяха по-високи само по време на продоволствената криза през 2007-2008 г., когато за кратко базовата цена достигна абсолютния рекорд от 300 евро за тон.

На стоковата борса в Чикаго септемврийските цени на пшеницата достигнаха 22-месечен максимум. През юли цената се е повишила с 42 процента, което е най-голямото месечно повишение на чикагската борса от 1959 година насам.

Търговци, анализатори и ръководители на хранителни компании се опасяват, че цените ще се повишат още, тъй като прогнозите за реколтата в Русия продължават да се понижават заради продължаващото неблагоприятно време. Според последните прогнози в страната ще бъдат прибрани 45-50 милиона тона. Това ще е най-слабата реколта от 5 години насам. Освен това добитото ще е под обема на годишното потребление, което възлиза на около 47 милиона тона.

Анализаторите очакват по-малка реколта и в Украй на и Казахстан, които през миналата година произведоха съответно 20.9 и 17 милиона тона пшеница.

Освен това производството на пшеница в Канада, която е един от най-големите световни износители, също вероятно рязко ще намалее. Причината е в силните дъждове по време на сеитбата, които накараха фермерите да оставят значителна част от земите си незасяти.

Канадският съвет по пшеницата миналата седмица понижи прогнозата си реколтата през 2010 и 2011 г. до 18.5 милиона тона. Това е с 36 % по-малко в сравнение са отгледаните миналия сезон 28.8 милиона тона.

Понижаването на световното производство на пшеница напомня глобалната криза с храните през 2007-2008 г., когато цените на селскостопанската продукция от царевицата до ориза се повишиха до рекордни нива, а в различни страни от Хаити до Бангладеш избухнаха гладни бунтове. Заради кризата броят на хронически недояждащите си хора по света за първи път надхвърли 1 милиард души.

Все пак сравнението с днешната ситуация показва и съществени различия.

Общата макроикономическа ситуация задържа търсенето. Намаляло е, например, потреблението на продукция за храна в животновъдството.

От гледна точка на предлагането – след много добри реколти през последните две години пшеничните складове бяха препълнени.

Това съчетание на фактори според „Файненшъл таймс“ означава, че цените едва ли ще се повишат до рекордните си нива от 2007 и 2008 година и няма да предизвикат паника като през 1972-1973 г..

И въпреки това днешният ръст в цените е повече от достатъчен, за да възроди старите страхове, заключава британското издание.