Екипът на МИЕТ, воден от министър Трайчо Трайков и неговите заместници, отчете днес резултатите от едногодишното управление в областта на икономиката, енергетиката и туризма. Сред по-важните от тях са проектът за нова икономическа стратегия, повишената усвояемост на средствата по ОП „Конкурентоспособност", нови мерки за насърчаване на чуждестранните инвестиции, намаляване на административната тежест, по-добра ефективност в управлението на държавната собственост, въвеждането на прозрачност, ясни правила и конкурентна основа в енергетиката и други.

ИКОНОМИЧЕСКА СТРАТЕГИЯ, НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНОВАЦИИТЕ

В основата на икономическата ни политика в първата година на управлението беше поддържането на ниски данъци – най-ниските в Европа, запазването на финансовата стабилност, насърчаването на инвестициите и осигуряване на свеж финансов ресурс за бизнеса. Основните икономически показатели показват стабилизиране на икономиката и тенденции за излизане от кризата.

През месец май 2010 г. износът нарасна с 36.7% на годишна база, за седми пореден месец.

Равнището на безработицата и през юни 2010 г. се понижава, като достигна 9.3%.

Основният резултат от работата на екипа на МИЕТ в икономическата област се съдържа в изработения и представен неотдавна проект за Икономическа стратегия на България – визионерски, консенсусен и работещ документ, който определя секторите с потенциал за бърз и устойчив растеж и конкурентоспособност на българската икономика. Работата по изпълнението на тази стратегия вече стартира.

Икономическата политика на правителството се фокусира върху насърчаване на инвестициите и иновациите като основни фактори за повишаване конкурентоспособността на българската икономика. В дългосрочен план това трябва да съдейства за изравняване развитието на българската икономика с добре развитите икономики на ЕС и да осигури повишен стандарт на живот на българските граждани.

Подкрепяме  инвестициите в перспективни и експортно ориентирани отрасли и услуги с висока добавена стойност. Пример за това са промишлеността и ИТ услугите, които  генерират 90% от износа и могат да осигурят дългосрочен икономически растеж.

Според нашата визия, дефинирана в икономическата стратегия, секторите, които ще осигурят дългосрочен икономически растеж, са свързани с висок интензитет на иновациите.  Такива са например производството на лекарства, автомобилни части, медицинско оборудване, оптични уреди и други.  Те имат висока производителност както в България, така и в останалите страни от ЕС.

Бързият темп на нарастване на производителността в иновативните сектори и голямата разлика между производителността в България и ЕС показват, че България има потенциал да постигне нов дълъг период на икономически растеж, ако се концентрира в развитието на икономика, базирана на знанието и иновациите.

Групата на иновативните сектори създава 25.5% от добавената стойност на всички анализирани сектори и ангажира 23.1% от работната сила. В ЕС съотношението е 46.2% от добавената стойност и 40.7% от заетостта. За да обърнем това съотношение, държавата предприе мерки за стимулиране на иновациите.

Затова България се присъединява към целите на новата европейска стратегия „Европа 2020" за подкрепа на научно-изследователската и развойната дейност (НИРД) и внедряване на иновации. Приехме за наша национална цел да увеличим дела на финансирането за инвестиции в НИРД до 2% от БВП до 2020г.

С цел ефективно насърчаване на иновациите дефинирахме приоритетни области, които ще осигурят бърз и ефективен растеж на българската икономика. Това са информационните технологии, еко-технологиите и технологиите, свързани със здравето. Те ще залегнат и в схемите за насърчаване на иновациите, подготвяни по ОП "Конкурентоспособност".

Практическа стъпка за насърчаване на иновациите е въведената с правилника към Закона за насърчаване на инвестиците субсидия до 50% за R&D за приоритетни проекти, одобрени от правителството.

Започнахме работа по нов Закон за иновациите, в който ще предефинираме значението и ролята на Националния иновационен фонд от схема за грантово финансиране в институция за дългосрочна иновационна политика. Според нашата програма законът трябва да е готов през есента.

В края на м. юни страната ни се присъедини към европейската инициатива ЕВРИКА - най-голямата европейска програма, която насърчава сътрудничеството между научно-изследователските институти, висшите учебни заведения, производствените предприятия и финансовите институти

ОП „КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ"

С развитието на ОП „Конкурентоспособност" са свързани голяма част от най-сериозните успехи на нашето управление през изминалата година. Програмата вече функционира по ясни и прозрачни правила. През изминалите месеци ОП Конкурентоспособност се превърна в работещ инструмент в подкрепа на бизнеса и важна антикризисна мярка.   

На първо място, важно е да се отбележи, че е премахната възможността за отстраняване на проекти по формални причини, като вече съществува възможност за допълване на документални пропуски при кандидатстването. Насоките за кандидатстване по проектите вече се публикуват заедно със стартирането на самите схеми, което улеснява бенефициентите при подготовката на проектите им и намалява значително възможностите за корупционен натиск върху тях. Сроковете за оценка на проектите и извършването на междинни и финални плащания са сериозно съкратени. В полза на по-добрата информираност на бенефициентите и прозрачност на програмата са проведени сериозни информационни кампании, които покриват на практика цялата страна.

Една от най-сериозните промени в работата на оперативната програма е свързана с инициативата JEREMIЕ. Правилата по нея са предоговорени с Европейския инвестиционен фонд, което осигурява по-голям дял на рисковото финансиране за бизнеса за сметка на заемните инструменти.  Регистриран е холдинговият фонд, който ще управлява средствата по JEREMIE в размер на 199 млн. евро от името и за сметка на българското правителство. Предстои да бъдат учредени три фонда за рисково финансиране - фонд за стартиращи малки компании venture capital, фонд за малки компании в процес на развитие growth equity и смесен инструмент между дялови инвестиции и заеми mezzanine. Конкурсът за избор на фонд-мениджър на първият от тях ще бъде обявен още през август, а на останалите два – през септември.

Освен фондове за рисково финансиране, по JERMIE ще бъде създаден и гаранционен фонд. За него са отделени 74 млн. евро по инициативата, с които се очаква да бъдат гарантирани около 360 млн. евро заеми за малки и средни предприятия при по-добри условия в сравнение със стандартните банкови продукти. Заемите за бизнеса, гарантирани от този фонд, ще бъдат или с по-ниски лихви, или по тях да се изисква по-малко обезпечение заради гаранцията, която дава JEREMIE, или комбинация от двете. Така като цяло ще бъде мобилизиран финансов ресурс от 1.2 млрд. лева за малки и средни иновативни предприятия и стартиращи компании.

В Индикативната годишна програма за 2010 г. са планирани 16 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като 6 от тях вече са стартирани. До месец предстои старта на две нови процедури – за предоставяне на консултантски услуги на предприятия в затруднение и за бизнес инкубатори.

Първите резултати от нашата работа в тази посока вече са налице: По ОП Конкурентоспособнсост са контрактувани договори за над 740 млн. лв. Към бенефициентите са изплатени 427 млн. лв. Ръстът е повече от 280 пъти. Плащанията към 1 юли 2010 г достигат близо 20% от общия бюджет на програмата, спрямо 0.1% за времето от старта й през 2007 до юли 2009 г. Оптимизирахме звената и увеличихме административния капацитет на служителите, които обслужват програмата, без да увеличаваме броя им. Консултантите, които подготвят проектните предложения, вече работят на светло след като с промени в нормативната уребда разходите за консултантски услуги също се признават към проекта.

Усилията ни получиха и положителна оценка от страна на Европейската комисия.

НАСЪРЧАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

Финансиране чрез преки чуждестранни инвестиции е най-бързата антикризисна мярка с дългосрочен хоризонт за развитие на икономиката. Затова привличането на инвестиции и насърчаването на инвестиционната активност е приоритет на икономическия екип на правителството.

Финансовата криза се отрази неблагоприятно на преките чуждестранни инвестиции по целия свят. У нас спадът за 2009 г. е с 52%, които се дължат на 3 сектора: търговия на едро, финанси и недвижими имоти. Окончателните данни на БНБ за първото тримесечие показват ръст от 131.5 млн. лева. През април и май тенденцията продължава, като за първите 5 месеца на годината са привлечени 253 млн. лева.

Нашият екип си постави за цел да постигне 2 млрд. евро инвестиции до края на годината, като създаде максимално благоприятни условия за ускоряване изпълнението на инвестиционните програми на компаниите. Въведохме допълнителни облекчения за инвеститори в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите. Сред тях са намалените до три пъти спрямо досегашните прагове за издаване на сертификат за Клас А и Клас Б. Насърчаваме инвестиции във високотехнологични производства и в общини с висока безработица, като намаляваме до три пъти праговете за издаване на сертификат спрямо базисния праг. Пет пъти по-ниски са праговете за стимулиране на инвестиции в иновации и базирани на знания услуги.

Създадохме работни групи по проблемните области към всяко министерство, чиято цел е да решават практически казуси за улесняване на инвестиционния процес. Очакваме в края на септември те да ни предложат и допълнителни мерки за улесняване на инвестиционния процес.

За първи път в ресорните министерства има отговорни зам министри, които следят администрирането на инвестиционния процес. Такива са назначени в МИЕТ, МФ, МРРБ, МОСВ, МОНМ и др, като част от техните отговорности са свързани с подпомагане на работата на Българската агенция за инвестиции (БАИ).

БАИ вече има разширени възможности за въздействие да провежда цялостна и последователна политика за привличане на инвестиции. Агенцията изпълнява амбициозна програма за проактивен инвестиционен маркетинг на България пред чуждестранни инвеститори (по проект по ОП "Конкурентоспособност" на стойност 23 млн. лв).

НАМАЛЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ТЕЖЕСТ

Като част от мерките за насърчаване на инвестициите и предприемачеството, приехме План за намаляване на административната тежест. Той предвижда до две години бизнесът да плаща с 20% по-малко такси на администрацията вследствие на премахнати или намалени регулаторни режими, намалени задължения за информиране и честота на подаване на данни. Очаква се това да освободи допълнителен финансов ресурс на компаниите в размер на 26 млн. лева годишно. Още до края на тази година тежестта ще бъде намалена с 4%.

Правим преглед на нови 20 закона, като се очаква това да донесе още около 15% намаляване на административния товар.

През юли завърши оценката на въздействието на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Правим проект за изменение на закона, в който ще регламентираме единна методология за определяне размера на таксите, съобразно разходите за предоставяне на услуги.

Стартирана е работа по създаване на Единно звено за контакт с възможност за електронното подаване на сведения и служебна обмяна на информация между администрациите. От своя страна МИЕТ направи анализ на предоставяните от министерството административни услуги (77 броя от МИЕТ и 103 броя от второстепенните разпоредители), за да подготви проект за електронни услуги. Те трябва да са достъпни до края на 2011 г. 

ПО-ДОБРА ЕФЕКТИВНОСТ В УПРАВЛЕНИЕТО НА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ

Основен приоритет в работата на екипа на МИЕТ е по-ефективно управление на държавната собственост. Като резултат от усилията ни в тази посока е създаването на Държавната консолидационна компания, която трябва да послужи като инструмент за приватизация на държавното участи в търговските дружества. Стартирахме подготовката за приватизация на „Монтажи" ЕАД и на държавното участие в електроразпределителните дружества с мажоритарен собственик Е.ОН.

Започнахме приватизацията на „Булгартабак холдинг". Избран е консултант, който трябва да проведе процедурата по избор на инвеститор.

„Топлофикация София" е прехвърлено на столичната община. Предстои такова прехвърляне към местната община и за „Топлофикация Шумен".

Приключихме ликвидацията на 14 дружества, осем от които – чрез сливане. По този начин само от заплати са спестени 200 хил лева годишно.

Започнахме дело за защита на държавния интерес в сделките за преструктуриране на собствеността на „Международен панаир Пловдив" АД. В резултат на усилията на нашия екип дружеството преведе на държавата дивидента за 2006 г. в размер на 1.3 млн. лв.

Започна апортирането на имоти частна държавна собственост в „Национална компания индустриални зони" ЕАД с цел изграждане на индустриална зона край Божурище и доизграждане на подобна зона край Бургас

Намалихме числеността на органите за управление и контрол на държавните търговски дружества от системата на МИЕТ, което е равно на 1 млн. лева спестен ресурс за заплати. Засилихме контрола върху търговските държавни дружества – от 42 млн. лева загуба към септември 2009 г. в края на годината НЕК вече е на печалба от 8 млн. лв. За шестмесечието на 2010 г. положителният финансов резултат на компанията достигна 80 млн. лв. Само от „Кремиковци" пестим 5 млн. лева на месец или 60 млн. годишно.

Осигурен е дивидент от дружества от системата на МИЕТ в размер на около 65 млн. лв. За първи път след приватизацията електроразпределителните дружества на Е.ОН и ЕVN разпределиха дивидент за финансовата 2009 г.

Възстановихме работата на Съвета за икономически растеж.

ОСНОВНИ ПРИОРИТЕТИ И КЛЮЧОВИ ПОСТИЖЕНИЯ В ЕНЕРГЕТИКАТА

Още от първия ден на нашето управление енергетиката е ежедневно във фокуса на общественото внимание. При работата си в тази насока нашият екип се ръководи и прилага следните основни принципи:

-         сигурност на доставките и най-ниски възможни цени

-         диверсификация на източниците

-         прозрачност и функциониращ енергиен пазар

-         зелени технологии, ВЕИ и енергийна ефективност

Въвеждането на прозрачност, ясни правила и конкурентна основа в енергетиката е едно от ключовите постижения на нашия екип, които променят сектора.

Стъпка към осигуряване на конкурентен пазар в енергетиката са въведените търгове за продажба на електроенергия от АЕЦ Козлодуй. Работим и по структуриране на пазара и въвеждане на ясни правила за строителство на ВЕИ. По инициатива на МИЕТ ДКЕВР осъществи регулаторен одит в електроразпределителните и газоразпределителните дружества.

Започнахме работа по създаването на електроенергийна борса. Очаква се тя да стартира до края на 2011 г.

Работим активно по реализацията на пазарна основа на големите енергийни проекти. Извадихме от техния списък Бургас – Александруполис, който за нашата страна е инфраструктурен проект и в момента той е прехвърлен към Министерството на финансите.За останалите проекти правим преглед на статуса им и възможността им за реализация по прозрачен, конкурентен и икономически обоснован начин. Приехме пътна карта за Южен поток, която защитава интересите на българската държава по възможно най-добрия начин.

Работим активно и за реализация на проекта Набуко, като лансирахме и конкретна идея – бъдещата газова връзка с Турция реално да стане част от практическото осъществяване на Набуко. Тази идея бе подкрепена от проектната компания „Набуко пайплайн" и от ЕК.

По отношение на проекта за АЕЦ Белене, ние вече неколкократно сме зашитили тезата си, че той може да се случи при доказана икономическа целесъобразност и привличане на европейски инвеститор за проекта.

Очакваме засилен инвеститорски интерес за евентуалното изграждане на нова мощност в АЕЦ „Козлодуй". Това е реална възможност, независимо от съдбата на останалите енергийни проекти.

Голяма част от проблемите в сектора могат да бъдат решени при функционирането на електроенергийна борса. Нашият екип се ангажира това да стане до края на 2011 г. Основните стъпки в работата ни за това са базирани на промените в Третия енергиен либерализационен пакет, насочени към преодоляването на пречките пред конкуренцията на вътрешния пазар за достъп на нови пазарни участници и избор на енергиен доставчик от потребителя. Целта е да се постигне независимост на операторите на преносни системи, така че всеки производител, потребител и търговец да може безпрепятствено да ползва преносната мрежа за транспортиране на договорената енергия.

От три варианта нашият екип избра национален модел за отделяне на операторите на преносни системи – «Независим преносен оператор». Аргументите за този избор са гарантиране независимостта на операторите, като същевременно се осигурява ефикасно управление на мрежовите компании. След избора на модел, предстои транспониране на директивите в българското законодателство. Те трябва да приключат до края на март 2011 г. Следва да бъдат приети и правила за търговия, които ще гарантират безпрепятствен и недискриминационен достъп на всеки пазарен участник до мрежата. Отделянето на преносните оператори ще бъде осъществено до края на 2011 г, когато искаме да имаме функционираща електроенергийна борса.

Важна част от работата на екипа на МИЕТ е свързана с преструктурирането на БЕХ. Холдингът няма да продължи да съществува в сегашния си вид и ще бъде закрит след окончателно избистряне на концепцията за негов правоприемник.  Подготвяме продажба на държавното участие в Е. ОН. през борсата.

Пробив в енергийните ни отношения с Русия са постигнатите договорености за намаляване на цените на газа по действащи договори и отпадане на посредниците в новите газови договори.

България прие за своя национална цел до 2020 г. 16% от брутното електропотребление в страната да бъде от ВЕИ. Ние смятаме, че това е напълно осъществимо и работим за това този резултат да бъде постигнат по икономически обоснован и устойчив начин както за производителите, така и за потребителите.   

Важен резултат от работата на екипа на МИЕТ е и поставеното начало на енергийната диверсификация.

Одобрено е финансирането по Европейската енергийна програма на междусистемните газови връзки България – Гърция (до 45 млн. евро), България – Румъния (до 10 млн евро) и България – Сърбия (60 млн. Евро по ОПРР).

Като част от усилията ни за диверсификация на енергийните доставки е предпроектното проучване за остойностяване на доставката на компресиран природен газ от Азербайджан през Грузия и Черно море до България. Директната доставка на азерски газ за и през България е възможност за реална диверсификация на източниците и маршрутите. Предстои през август да приключи работата на съвместната  българо-азербайджанска работна група и да бъде взето решение дали да се продължи проекта. Обсъжда се доставката на до 2.5 млрд. куб. метра компресиран газ годишно. От българска страна в работната група участва „Булгартрансгаз".

Подготвихме и стартираме конкурси за проучвания и добив на местен суров петрол и и шистов газ. Очакваме евентуалните залежи също да намалят сериозно енергийната ни зависимост от външни доставчици.

Стартирахме и конкурс за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на газ в дълбоките води на Черно море.

Откриването и разработването на местни находища е реална възможност за диверсификация на източниците. Очаква се експлоатацията на откритите от „Мелроуз рисорсиз" три находища със стопанско значение да намали цената на общия газов микс с поне 10%.

Подписано е мандатно писмо с ЕБВР за финансиране разширяването на капацитета на „Чирен". Това е още една възможност за по-висока сигурност на доставките, либерализация на пазара и насърчаване на търговията. Планира се изграждането на второ национално газохранилище на базата на газовото находище край Галата.

Сключен е гранд с ЕБВР по „Международен фонд Козлодуй" за разширение на газопреносната система. Ще бъдат изградени две газопроводни отклонения високо налягане – Добрич – Силистра и Чирен – Козлодуй – Оряхово. По първото разширение предстои завършване на проектирането и са доставени част от тръбите. Планира се строителството на съоръжението да започне през март следващата година. Завършено е проектирането и на второто разширение. То трябва да бъде завършено до 2013 г. 

По отношение стратегията за управление на отработеното ядрено гориво, нашата цел е да се гарантират всички етапи на това управление и на радиоактивните отпадъци. Очаква се тази стратегия да бъде представена в МС до края на годината. Основните приоритети в нея са: гарантиране на безопасност, сигурност и надеждност, прозрачност на взиманите решения при максимална обществена приемливост, изпълнение на ускорен план за извеждане от експлоатация, основан на концепцията за „незабавен демонтаж" при извеждането от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй", проучване на възможностите за погребване на високоактивните отпадъци от преработка на отработеното гориво, изграждане на национално хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци, изграждане на хранилище от контейнерен тип за сухо съхранение на отработено ядрено гориво на площадката на АЕЦ Козлодуй. Стратегията за ОЯГ трябва да бъде представена в МС до края на годината.

ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ В ТУРИСТИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА

Туризмът остава важна част от икономиката на страната, формирайки около 10% от брутния вътрешен продукт. Основната цел на екипа на МИЕТ през тази година при управлението на туризма в страната бе да променим позиционирането на България като целогодишна туристическа дестинация. Поставихме акцент върху алтернативните форми на туризъм и разнообразяването на традиционните масови продукти с културно-познавателен, СПА, уелнес, балнео, селски, еко, религиозен, спортен, винен, гурме и други видове туризъм.

Приехме Стратегически план за развитие на културния туризъм, който предвижда разделяне на страната на 13 локуса и цялостното им развитие като завършен туристически продукт.

Започнахме целенасочена маркетингова кампания за промотиране и налагане на туристически «Бранд България», като представихме страната на 35 международни и български изложения. Стартирахме интегрирани рекламни кампании на целеви пазари, финансирани със средства от Оперативна програма Регионално развитие. До 2013 г. по ОПРРима проект, по който българският туризъм е бенефициент на 63 млн. лв. 

Налагаме успешен модел на партньорство с други министерства и държавни институции, както и с браншовите организации и отчитаме първите добри резултати – намирането на компромисно решение за визите за руски граждани, отпадането на визите за граждани от Сърбия, Македония и Черна гора, подписването на рамково споразумение между БХРА и ПРОФОН, което за първи път в демократичната ни история урежда правата за публично излъчване на музика в туристическите обекти.

Активно работим по новия Закон за туризма. Той ще въведе туристическо райониране на страната, стандарти за качество на туристическия продукт и ще регламентира структура за ефективна съвместна работа между държавата и бранша – Национална туристическа организация. Законът трябва да бъде представен в МС през октомври.

Засилихме контрола върху туристическите обекти с цел защита на потребителите на туристически услуги. Разширихме правомощията на Комисията за защита на потребителите. За първи път там има конкретно звено, което се занимава с туризъм. Предприехме мерки за защита на държавния интерес в курортите с държавно участие – сменихме ръководството на Слънчев бряг, започнахме обсъждане с община Несебър на уреждане собствеността върху инфраструктурата – основен проблем в работата на курорта досега.

Изготвихме и представихме на серия семинарии в страната новото издание на МИЕТ «Наръчник за туристическия бизнес» Това е реална форма за подпомагане на създателите на туристическия продукт в страната и издигане на неговото равнище.

Радваме се на сериозно международно признание на нашите усилия в областта на туризма. България беше избрана за член на изпълнителния съвет на Световната организация по туризъм (СОТ) към ООН с мандат до 2013 г. За първи път София бе домакин на заседание на сессия на Комитета за Европа към СОТ. През април 2010 г. по този повод в страната гостува Генералният секретар на СОТ Талеб Рифай.

През декември 2009 г. в нашата страна се проведе среща на работната група по туризъм към Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.

Подписахме споразумения за сътрудничество в областта на туризма с Испания, Тунис, Туркменистан и Гърция.

АДМИНИСТРАТИВНА РЕФОРМА

Екипът на МИЕТ работи за ефективна държавна администрация с минимални публични разходи за обществени услуги. Затова извършихме функционален анализ на структурата на МИЕТ и второстепенните разпоредители с бюджетни кредити (ВРБК) и на тази база беше извършено преструктуриране на министерството и оптимизиране на числеността, без да бъде нарушен обемът от дейности и качеството на работа. В момента числеността на ВРБК е 1 603 щатни бройки, а на министерството -  651 щатни бройки. Реализирано е намаление на числеността на системата общо с 256 щатни бройки (116 от министерството и 140 от ВРБК). Планират се промени в структурата на ВРБК, при които ще бъдат намалени още  120 щатни бройки.

До края на годината трябва да приключи сливането на АП и АСК, Агенцията за енергийна ефективност се преструктурира в Агенция за устойчиво енергийно развитие. Разширяват се правомошията на КЗП, която ще поеме част от функциите на ДАМТН, която се разформирова. Друга част от нейните функции ще бъдат поети от БИМ и ИА БСА.Дирекция „Развитие и интернационализация на малките и средните предприятия в ИАНМСП се преобразува в Главна дирекция с регионални звена с цел усвояване на 20 млн. лв. по ОП Конкурентоспособност.

Работим и по децентрализирането на услуги, предоставяни от МИЕТ.

Създадени са нови правила за избор и оценка на работата на търговските ни представители зад граница.

Поставено е началото на обвързване на заплащането в администрацията с конкретните резултати от труда на всеки служител. В ИАНМСП е въведена нова система, според която т.нар. втора заплата вече се получава само след реално свършена работа, а не „по право"

Нашият екип работи активно за постигане на целите, които сме си поставили. След още една година ние вярваме, че „Булгартабак" ще бъде приватизиран, ще имаме 50% повече привлечени инвестиции спрямо тази година, ще бъде приет Закон за иновациите и ще осигурим 5% ръст на добавената стойност от иновации. Ще бъдат усвоени допълнително 165 млн. лв по ОП Конкурентоспособност. Новата икономическа стратегия на правителството ще бъде доразвита и с клъстерен анализ на икономиката. Ще осигурим 30% ръст на експорта. Ще бъдат въведени електронни административни услуги.

В областта на енергетиката ще разполагаме с приета и действаща Енергийна стратегия, ще бъдем в заключителния етап на изграждане на електроенергийна борса, държавният сектор в енергетиката ще бъде преструктуриран, ще получаваме природен газ от Русия по нови дългосрочни договори.

Миноритарните пакети, собственост на държавата,  от енергийните дружества, ще бъдат приватизирани. Ще бъде започната работа по разширяването на „Чирен", ще разполагаме с модел за превръщането на „Галата" в газово хранилище. Ще функционира единен орган за управление на подземните богатства и ще бъде приета стратегия за минно-добивния бранш. Готви се и стратегия за енергийна ефективност.

В областта на туризма ще бъде приет нов закон, който да регулира развитието на сектора. На основата на този закон ще бъде структурирана Национална туристическа организация и ще действат стандарти за качество на туристическия продукт. Това са само малка част от целите в нашата работа, които се надяваме да отчетем като изпълнени след още една година.