Жителите на благоевградското село Дъбрава намериха лек срещу тежката икономическа криза. На своята пролетна сесия местното "правителство" прие с пълно единодушие стратегия за справяне с тежката ситуация. Решението бе взето за по-малко от час.

Едва две антикризисни мерки одобри местното население, което наброява 80 души. С обработване на лозовите масиви и с производство на домашна ракия и вино кризата няма да припари насам, твърдят селяните. Ако трябва, ще се браним от нея с хладно и огнестрелно оръжие, с усмивка допълват зевзеците.

"Хората тук не се плашат от кризата, щом има какво да сложат в бъчвите. Затова

запретнаха ръкави да копаят

лозята си, че да изкарат достатъчно количество и от домашарката, и от еликсира на боговете", казва кметският наместник на селото Желязко Иванов. Десетки хора са плъзнали в съботния ден из лозята, с които са засадени около 1000 декара край селището. Защото лозето не ще само молитва, а иска и мотика. Пък изпълняваме решението на нашето си правителство за справяне с кризата, смеят се стопаните.

Нямат много време за приказки съпрузите Любен и Анастасия Стойчеви. Мъжът получил имането като наследство от баба си и дядо си. Сърце не му дава да го остави и да не го обработва. "Само един декар е, но си иска грижи и внимание, трябва да отделиш от времето си. А и двамата с жена ми работим. Двамата ни синове пък са с малки деца и не могат да ни помагат", разказва 60-годишният мъж, който е роден в Дъбрава.

"Бил съм на годинка, когато родителите ми са се преместили в Благоевград, но връзката със селото не може да се скъса. Помня, че преди много години на това място, на което е лозето ми, бяха полета с жито", връща се назад в годините Любен. В това време съпругата му не спира да се труди в лозовите насаждения. Двамата са като на състезание - не само плевят, но връзват пръчките, кроят връшките, скубят трева. До вечерта ще напръскат лозето. Но не си дават излишен зор. Бавно и полека се справят със задачите си, защото бързата работа е срам за майстора. А и лозето се отглежда, както се гледа бебе - с много, ама с много любов. Засадили са го с бяло грозде - алиготе. Да се потят в лозето, не им тежи. И си има причина. От този вид грозде се получава превъзходна ракия, която е истински лек и за болест, и за криза, и за скука, и за нерви.

"Пийнеш една чашка и се успокояваш. Но за нас е железен принцип никога да не прекаляваме с алкохола, да не преминем мярката", твърди съпругът. Анастасия бърза да го похвали, че никога в съвместния им живот не се е напивал. Двамата

не близват кръчмарска ракия

нямат й вяра. "Не искаме после да ни боли глава. Но нека всички знаят, че главоболие може да имаш и когато си пил качествен алкохол. Пак опираме до мярката... Няма как да гаврътнеш над литър твърд алкохол, а после да си бодър и да ти няма нищо", предупреждава Любен Стойчев.

За да стане хубава "огнена вода", е необходимо гроздето да има висока захарност, а не да се налага после да се сипва допълнително. Съдовете трябва да са идеално чисти. "Винаги е по-добре в мазето си да къташ и вино, и ракия. Тогава кризата не ти се вижда чак толкова страшна", уверяват съпрузите.

В благоевградското село Дъбрава отдавна няма нито магазин, нито кръчма. Тяхната функция е иззета от казаните за ракия. Почти всяка от десетките махали разполага с казанджийница. "Нас кризата не ни лови, нито пък болестите, защото сме се запасили с ракия и вино. Има и за нас, има и за нашите гости", твърдят местните хора. Тук няма къща, в която да няма най-малко 30-40 литра люта ракия и поне 200 литра вино. "Животът е труден и единствената ни радост е да пием по едно за здраве. Бойко Борисов да му мисли как да оправи нещата в държавата, ние нашата сме я измъдрили. Но и той знае, че домашарката бори кризата, та затова не даде миналата година да вдигнат налога върху ракийката ни", смеят се селските зевзеци.

Гроздомицинът е универсална ваксина

Румен Стоицов ни посреща с усмивка в дома си. Убеждава ни, че поне по една глътка от неговия еликсир сме длъжни да опитаме. Тича към избата, за да напълни шишето. Разбира се, че става въпрос за така наречения по тези места гроздомицин - течното хапче, което лекува всичко. Благодарение на нашата "ваксина" - хубавата домашна ракия, тук не се появи дори свинският грип, кълне се домакинът. Дозата за местните хора е минимум 100 грама на ден от ракийката. Тя е техният цяр срещу всяка болка и болест.

"Не се оставям без домашарка. Всяка година варя толкова, колкото да ми стигне. Гледам да има и за гости, не само за мен. Пийваме и за лек, и за разтуха. Осигурили сме си и мезето, че не ни мързи да копаем не само лозята, но и градините със зеленчуци. През лятото сме на пресни салати, през зимата на туршии", разказва Румен Стоицов.

"През цялата година сме на аперитив,

редовно - всеки ден, но в малки дози,

така животът ни въобще не е лютив,

а кризата пък хич не ни тормози."

С това стихотворение ни изпращат чешитите на Дъбрава.