Българският Мачу Пикчу - археологическият обект "Кози грамади" е наречен така, защото както във вярванията на инките, така и в тези на древните траки планината заема особено място. Тя е не само убежище и източник на важни суровини и храни за живота на траките, но е и обиталище на боговете. Разкритата тракийска резиденция е без аналог в Югоизточна Европа. По-точно - нейният надземен храм, изграден от монолитни камъни без свързващ материал между тях. Той е образец на самобитна тракийска архитектура, въпреки че се забелязват и известни гръцки влияния. За това, че става въпрос за владетелска резиденция, свидетелстват разкритите остатъци от амфори за вино от остров Тасос и костилки от маслини. Особено оригинална е перфектната отводнителна система около храма, която, оказа се, работи и при сегашните проливни дъждове.

Освен храма археолозите са разкрили вече и югоизточната флангираща кула, чиято височина е достигала 6 метра.

Най-вероятно резиденцията "Кози грамади" е строена в периода 383-354 пр.н.е. от последния могъщ владетел на Одриското царство Котис I. За нея изрично се споменава в съчиненията на знаменития гръцки философ и оратор Демостен, който описва походите на македонския цар Филип II. Тя е била завзета след тежки сражения през зимата на 342-341 г. пр.н.е., а е била отбранявана от последния владетел от тази династия Терес II. Проф. Валерия Фол, която също взе участие в пресконференцията сред разкопките, също обоснова аргументи в подкрепа на факта: това е една от последните столици на тракийските владетели. Според нея траките са били хора на планината - миньори, скотовъди, златотърсачи. Тя обяснява мястото на резиденцията - нейното планинско положение в полите на Средна гора с развитието на основните отрасли на тракийската икономика. Затова свидетелстват и високото съдържание на олово, което се намира в сечените тук златни монети. То кореспондира с намиращите се наоколо медни, цинкови и оловни руди, които се експлоатират и до ден днешен.

Основен проблем тепърва ще бъде пълната реставрация на комплекса, защото той подлежи на такава поради изключителното количество напълно запазен първоначален строителен материал. Затова обаче, подчерта д-р Иван Христов, са необходими усилията не само на община Хисаря и "Мотопфое", основни спонсори на разкопките, но и на държавата. Обектът би се вписал великолепно в една мащабна туристическа програма, но затова са нужни големи средства, които биха могли да дойдат единствено по линия на европроектите.

Инж. Пенка Ганева, зам.-кмет на община Хисаря, от своя страна обеща, че районното управление в града, ще поеме грижата обектът да не бъде атакуван от иманяри въпреки че поради неговата недостъпност тази опасност е сравнително малка.

Археологическите разкопки приключват следващата седмица. Обектът ще бъде консервиран до следващия археологически сезон.