Американската фирма "Рeйтиън" демонстрира новия си противовъздушен лазер на авиоизложението "Фарнбъроу" в Хемпшир, съобщи Би Би Си. Апаратът "Laser Close-In Weapon System" (CIWS) може да се ползва както самостоятелно, така и в комбинация с оръдейна система. През май лазерното оръдие бе използвано в серия тестове за сваляне на безпилотни летателни машини.

Според "Рeйтиън" лазерът с твърда сърцевина произвежда 50-киловатов лъч и може да се използва срещу безпилотни апарати, някои оръдия, ракети и малки кораби. Идеята за такива приложения на лазера съществува още от самото му откриване през 1960 година.

Първите лазери са били химични - при тях лъчът се е пораждал от химична реакция. Те обаче са били много големи устройства, употребяващи много гориво и химикали за действието си. Горивото им е обикновено отровно, което изисква операторите да ползват защитни облекла.

Следващият вид лазери - тези с твърда сърцевина - използват стъклен или керамичен материал за генериране на лъча. Те са малки и компактни и изискват единствено захранване, за да работят, макар че все още гълтат много енергия. Доскоро тези апарати не можеха да достигнат до енергийното ниво на химическите лазери, поради което не се смятаха за пригодни за военни цели.

Новият CIWS обаче се оценява като истинския старт на употреба на такива лазери от военните. Въпреки че безпилотните апарати не са бронирани и не летят много бързо, лазерното оръдие много убедително ги сваля, както е показано на видеото на сайта на Би Би Си. Според "Рeйтиън" тестовете, проведени в морски условия, са голяма стъпка напред за лазерната технология.

Лазерът е тестван в състава на противоракетната защитна система "Фаланкс", която обикновено свързва 20-милиметрови оръдия с въртяща се цев към радар и е на въоръжение в американския и британския флот. Тя представлява последната защитна линия и ако в нея са монтирани лазери, съществено увеличава обхвата си и практически не изчерпва боеприпасите, тъй като лазерът не спира да изстрелва фотони, разясни Майк Буън от "Рейтиън".

Досега пред употребата на лазер в морски условия имаше два съществени проблема: влажният морски въздух абсорбира част от енергията, а светлоотразяващите повърхности (каквито има много по корпуса на самолет) отблъскват друга част. Според Буън тези проблеми са преодолени чрез голямата мощност. Те спират да бъдат решаващи след преминаване на определено енергийно ниво. Веднъж започнала да се нагрява, повърхността на мишената губи рефлектиращите си свойства и започва да поема много енергия, която довежда до унищожение.

"Рейтиън" крие данните за свалените по време на тестовете безмоторни апарати, но заяви, че по изискване на военните експериментите са били проведени в реалистични условия, което предполага, че целите са се държали като истинските безпилотни съдове. От фирмата подчертаха, че за първи път такива мишени са поразени с лазер в морски условия.

Сега се разработва и подобна лазерна система за употреба срещу наземни цели. Натоварена на превозно средство, лазерната система вероятно би получила приложение навсякъде по света като надеждно средство за последна защита срещу редица опасности по суша, вода и въздух.

Специалисти посочиха, че лазерните системи имат да извървят още път, докато станат в състояние да поразяват балистични ракети, но резултатите са определено обнадеждаващи.