Има голям интерес към изграждане на ветрогенератори в района на Шабла и Каварна. Това заяви в Добрич по време на работна среща на представители на местната и законодателна власт кметът на Шабла Красимир Кръстев. Кръстев подчерта, че в България процедурата по изграждане на ветрогенераторите е удължена и усложнена, което създава редица проблеми. Той посочи за пример Германия, където устройствен план взема решение за допустимостта на самата инвестиция. Първо нещата се анализират от административна гледна точка – отговаряне на плановете за развитие на общината, а също и на енергийния план, който определя зоните. По този начин синхронизирането на всички институции, имащи отношение към израждането, става по служебен път. На практика се разпращат писма до органите, без да се налага самата фирма да обикаля по министерства. Оказва се, че в България законодателството е направено на друг принцип, коментира Кръстев. Всяко министерство отговаря за определен ресор, за определена част от стопанския живот и те са тези, които имат законодателната инициатива и съответните норми. Това създава предпоставки за един по-дълъг процес на кандидатстване, одобрение и за избягване на някои норми, като сумарния ефект например. “Стига се до момент, в който еманация на целия този процес, който ние ръководим от държавата се явява при кмета, в кабинета му”, каза Кръстев, като поясни, че става въпрос за диалог със заинтересована фирма, която смята, че са нарушени конституционни права, след което започва писане на докладни и търсене на конаткти с различни държавни ведомства. В този контекст е необходим закон за управление на процеса на изграждане на ветропаркове, защото различните институции имат различни виждания, не са в диалог помежду си, което е в ущърб на сумарния ефект, заяви Красимир Кръстев. Това налага законът да се приеме навреме. Енергийният отрасъл е изключително важен за икономиката на държавата, подчерта Кръстев и допълни, че в този смисъл нещата трябва да бъдат синхронизирани отгоре до долу – национални, регионални и общински планове за развитие. По този начин ще бъде овладян стихийният процес, на инвеститора ще бъде ясно какво трябва да плати, какво ще остане на общината и какъв е ефектът за отделния участник в процеса. Става въпрос за инвестиции в много голям размер, затова регионалните планове и зоните, които са най-подходящи, трябва да са тези, които дават възможност да се изграждат ветропаркове. След това идва доброволната опция – да участваш или не. Красимир Кръстев даде за пример негативния ефект, който се е получил в община Шабла, заради усложнената процедура – 400 мегавата заявени мощности, около 183 перки е трябвало да се монтират, а на практика има само 12 перки. “Няма и как да бъдат повече, защото няма кой да отведе тока, по време не са разположени и подстанциите и т.н.”, каза Кръстев и допълни: “даваме на някой права и не ги управляваме, а това води до нарушаване на правата на друг, дори на такива страни, които не са се задълбочили в процеса”, заяви кметът на Шабла.