Теодора Томова, директор на Водно-спасителната служба към Българския червен кръст, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Г-жо Томова, какви мерки за безопасност не спазват хората, които отиват в района на неохраняеми водоеми?

Теодора Томова: Последните инциденти показват това, което ние винаги говорим пред медиите, Дай Боже, повече хора да ни чуят. В България има над 4000 вътрешни водоеми, изключвам Черно море и река Дунав. Говорим за реки, язовири, напоителни канали и езерца, което е една сериозна предпоставка за водни инциденти, тъй като броят на водоемите предполага и възможност за по-голям воден травматизъм. Второ – водата е опасна дори и за тези, които умеят да плуват добре, тъй като човек може да стане жертва на инцидент по чисто физиологични причини. Например – когато с прегрято тяло скочи изведнъж в язовирна вода, при която има много голяма разлика в температурата между повърхността на водата и метър-два по-надолу. Понякога тази разлика може да варира над 10 градуса – на повърхността е 21 градуса, а изведнъж метър и половина по-надолу става 11 градуса. Вследствие на което, дори и да е прекрасен плувец, той може да получи шок и сърдечната му дейност или дишането му да спрат. В тази връзка винаги обръщаме внимание, че вътрешните водоеми са опасни и не бива в тях човек да плува и да се къпе. Мога да изредя и други опасности, освен температурата на водата, течения, каквото има в реките, непознато дъно. Изведнъж човек може да попадне в много рязко вдълбочаване, особено при язовирите, в напоителните канали във вътрешността на страната също с голяма скорост се движи водата. От полегатите места там е и трудно излизането. Знаем, че преди седмица се удави в един такъв канал баща, който се опита да спаси детето си край Монтана. Най-важното е, че ако се наложи на човек да му се окаже помощ, там няма воден спасител или медицинско лице. Тези водоеми са много примамливи – не се изискват финансови средства, посещават се от хората, но това може да се случи само ако е открито на съответния водоем официално подходящо къпално място – да бъде плитко, да бъде чиста водата като качества за къпане, разрешена от РИОКОЗ, да има съответните водни спасители, да е маркирано точно мястото, където ще се къпят и плуват – там, където е подходящо. Трябва да има съответната спасителна екипировка – лодка, която бързо да стигне при пострадалия, ако се наложи при инцидент. Задължително е и да има медицинско лице. Всички тези изисквания са указани в Наредбата за водното спасяване и би трябвало да се спазват. За да се разкрие такова място, трябва да има интерес на частно лице, община или на местна общност, които да разкриват такива места. Правилно и безопасно е плуването в плувните басейни, където има спасители, както и на охраняемите морски плажове, където има водни спасители.

Фокус: Защо се случват такива инциденти, нещастие или непредпазливост?

Теодора Томова: Същият е отговорът на въпроса защо всеки ден десетки хора умират при пътнотранспортни произшествия. Същите са причините при водния травматизъм – непознаване опасностите при къпане и плуване. На първо място бих казала, че причината за водния травматизъм е подценяване на тези опасности и надценяване на собствените възможности. Хората не разбират и не искат да допуснат, че при контакта с водата предизвикват сериозна възможност да станат жертва на инцидент и което е още по-лошото – това става в рамките на 3-4 до 5 минути, когато при човека настъпват необратими процеси и той не може да бъде възстановен. Не е като в планината – човек може да се изгуби, след два-три дни да бъде намерен и най-важното – да бъде жив. В рамките на 3-5 минути единствено професионална спасителна помощ може да бъде адекватна. Трябва да знае, че човек се къпе на собствена отговорност в тези вътрешни водоеми. Това не могат да осъзнаят децата, които още не са съзрели и не разбират опасността. Тук опираме до родителския контрол. Много сериозен родителски контрол е нужен, особено сега през лятото, когато децата са при баби и дядовци. Опираме и до неумението на гражданите и на младите хора да плуват. Това също е предпоставка за водни инциденти. Много е ниска плувната култура. Все още държавата не е създала една подходяща материална база, една програма. Аз самата в трети клас съм се научила да плувам по програмата на задължително обучение в училищата. Ние винаги пледираме към държавните институции, които имат отношение по тази тема, че макар и в криза, е крайно време чисто концептуално да се помисли в тази насока – за задължителното обучение на учениците по плуване.

Фокус: Може ли да се осъществява по някакъв начин контрол и в неохраняемите водоеми?

Теодора Томова: Съгласно Наредбата за водното спасяване, която цитирах преди малко, този контрол е възложен на комисии, създадени със заповед на кмета на съответната община, в която членуват представители на различни ведомства. Те няколко пъти през сезона правят проверки дали водоемите са обезопасени с табели. Обикновено тези водоеми се обявяват за опасни и за забранени за къпане и плуване, слагат се съответните табелки. Доста често те са обект на кражба, но това е друга тема. Това е, което могат да направят тези комисии. Те проверяват и охраняемите водни площи, ако има разкрит такъв пост, или плувните басейни. Човек от комисията има право да съставя актове, глоби и т.н. Те имат съответните правомощия и по принцип работят в цялата страна. Трудно е да се спре такъв поток от хора чисто практически. Когато е топло, всеки смята, че може на собствена отговорност, никой не може да му забрани да ходи на риболов, да излиза с лодки, да плува, да се къпе. Една от причините за водния травматизъм е употребата на алкохол, която задължително води до надценяване на собствените възможности, преохлаждане на тялото, настъпват и други процеси – човек не е адекватен. Има доста инциденти след употреба на алкохол.

Фокус: Кои най-прости правила трябва да спазват хората, които ходят на неохраняеми водоеми?

Теодора Томова: Простото правило е, ако човек все пак реши да отиде и да се разхлади, да бъде съвсем в началото, да внимава за дълбочината на този водоем. Това обаче обикновено са водоеми, които не са с бистра вода, трудно човек може да се ориентира колко е дълбоко. Това са непознати водоеми, всеки един е много специфичен и крие различни рискове. Трудно е да се обобщят в общи правила, тъй като има строго специфични опасности. Опасно е да решиш да скочиш надолу с главата в непознат водоем, защото не знаеш колко е дълбок, можеш да получиш много сериозно гръбначно нараняване, особено ако скочиш надолу с главата. Можеш да получиш схващане на крайник, т.нар. мускулни крампи, които също се получават от разликата в температурата на тялото и водата. Ако човек стане свидетел на инцидент, трябва да знае, че ако иска да окаже помощ, в никакъв случай не трябва да бъде в директен контакт с пострадалия, защото той може да се окаже втората жертва. Това могат да го направят само професионални спасители. Или се подава някакъв предмет, който ще задържи пострадалия за известно време на повърхността, или се хвърля някакво въже, въдица, гребло, част от дреха – т.нар. подръчни спасителни средства. С тях може да се помогне да се издърпа пострадалия, обаче самият спасяващ трябва да има стабилна опора, да се е хванал за нещо стабилно, докато извършва спасяването.

Ползват се във водоеми, язовири водни колела, лодки. Задължително е да се дават спасителни жилетки. Гражданите или децата отказват да ги слагат. Не бива да отказват, трябва да ги слагат, защото това ще им спаси живота, ако нещо се наложи. Друго – влизат навътре във водоема и въпреки че са предупредени от тези, които дават водните атракциони, започват да скачат от водното колело, от лодката – нещо, което неминуемо създава предпоставка на инцидент.

Фокус: Какво трябва да правят в горещините тези, които все пак искат да се изкъпят на подобно място?

Теодора Томова: Това е опасно. Могат да стоят отстрани, да се намокрят. Аз не мога да кажа какво трябва да се направи, за да бъде безопасно. Трябва да се ходи на плувни басейни и на плажове, които са охраняеми. Тези водоеми са потенциално опасни по принцип. Освен това всеки един човек е в различно здравословно състояние, с различна плувна култура, различно разбиране. Те са опасни и е факт, че стават инциденти. В последните дни има инциденти и с рибари, които влизат с надуваеми лодки, употребяват алкохол, нещо се случва, може да се обърне лодката. Кой ще помогне на един такъв инцидент и как ще се помогне, когато всичко става за три минути в едни водоеми, които не са чисти, не са бистри, ти дори не виждаш, а отдолу има дълбочина от 20-30 метра. Просто е невъзможно да се помогне.

Фокус: Защо не се вслушва българинът в предупрежденията, че къпането е забранено на съответното място – такава ли е културата му?

Теодора Томова: Напоследък и в чисто човешки план забелязвам, че има една агресия към реда, във всички аспекти на нашия живот, включително и към водното спасяване, т.е. нещо, което ти е забранено – защо точно това да не направиш и кой на теб ще ти забрани едно такова усещане за всемогъщие. Понякога се дразня, дори защото след това идва черната хроника. Някак си не обичаме реда, обичаме да го нарушим. В тази връзка веднага ще направя препратка към водните спасители. Доста често нашите хора са обект на агресия от страна на гражданите. Винаги казвам, че водните спасители са водни полицаи. На тях трябва да се гледа като на служители на реда, които имат една единствена цел и задача – да опазват нашите живот и здраве. Ние трябва да спазваме техните съвети и да ги уважаваме, а не да бъдем агресивни. Понякога се стига до физическа разправа със спасителите, което е недопустимо. В тази връзка пишем официални писма до Министерството на вътрешните работи, искаме да влезе в Закона за МВР – в летния сезон полицаите да оказват подкрепа на водните спасители по отношение на спазване на техните указания и реда на плажа, както е във всички европейски страни и САЩ.