Красавицата явно е усетила особения чар на средиземноморския остров. Природата не е много щедра към него, но хората са компенсирали липсата на зеленина и щетите от суровия климат. Сушата тук е постоянен гост, понякога през цялата година не пада капка дъжд. Язовирите често са пресъхнали, в гръцката територия въвеждат сух режим. Единствено в хотелите водата никога не спира – туристът се смята за свещен. За местните режимът е драстичен, но те проявяват разбиране. Всяка къща е снабдена с резервоари и слънчеви батерии, в полунощ централното водоснабдяване включва за няколко часа, колкото да бъдат напълнени резервоарите. Въпреки това зеленината е навсякъде. Красиви цветя, екзотични палми и градинарски шедьоври радват окото.
Цветята винаги са знак за уважение към другия – с накацалите по балконите саксии ти казваш на непознатия „Здравей”. Затова е толкова тъжно, че по софийските балкони няма цветя – ние просто не искаме да радваме другите. Не ни пука за тях. Пука ни само за красотата и чистотата до входната ни врата. Балконите ни са затлачени от боклуци, фасадите на сградите са олющени.
В Кипър е точно обратното. Там сякаш живеят най-топлите хора на света. Обичайният им ритъм е „през деня сиеста, вечер – фиеста”. Горещините не позволяват разходки и шляене по кафенета през деня, но затова пък след 9-10 вечерта таверните се пукат по шевовете. Таверните не са просто места за хранене и танци, те са средища за социален контакт. Място, където показваш умения в изкуството на сиртакито, сравняваш се с другите, срещаш нови приятели. Няма по-вкусна храна от кипърската. Яденето не е обикновено засищане на физическите нужди, а триумф на духа, емоциите и фантазиите. Кухнята е микс от гръцки и ливански ястия, като обичайното угощение включва минимум 20 блюда – от божествени средиземноморски салати през екзотични вегетариански, рибни и месни предястия до размекващи душата основни деликатеси и, разбира се, плодове.
Кипър мирише на бивша английска колония не само заради обратното движение на трафика по улиците. А и заради реда, чистотата, акцента върху детайлите. На острова няма бездомни кучета, нито котки. Общините поддържат отряди от ловци на кучета, които се отзовават моментално на всеки сигнал за четириного без стопанин. Глобите за хранещите бездомни кучета са сурови.
В Кипър кризата също се усеща, но туристическата индустрия е почти незасегната. Гръцкият министър на икономиката и туризма Антонис Пасхалидис смята, че за това е помогнала мъдрата стратегия на туристическия бранш: по-добре да се затварят хотели, отколкото да се пълнят със съмнителен сегмент. На икономически международен форум в Никозия, организиран от БТА и Кипърската информационна агенция, бизнесмени от острова деликатно посъветваха българските си колеги да следват техния урок: да зарежат безперспективния поток от евтини западни туристи и да се постараят да привлекат платежоспособни летовници чрез реклама на възможностите на страната ни за ловен, СПА и религиозен туризъм.
Щом Кипър е успял да надхитри икономическата стагнация, би трябвало и ние да можем. Защото имаме щастието да не изживяваме тежката историческа участ на острова. От 1974 година Кипър е разделен на две части – гръцка и турска, 37 на сто от територията се намира под контрола на кипърските турци. Коренните жители на много градове, сред които града фантом Фамагуста, са прогонени от домовете им по време на турската инвазия преди 36 години. Мнозина от тях бягат от окупаторите по бански, така като ги е заварила „стихията”. Две хиляди са безследно изчезналите кипърци през 1974. Най-пострадали има сред събирачите на охлюви – убивани са, докато събират любимия средиземноморски деликатес. Днес оцелелите живеят в бежански лагери отвъд браздата, която разделя гръцката от турската част. Всеки ден виждат през шосето фамилните си къщи, но не могат да влязат в тях. Домовете им са буквално изтърбушени, всичко е ограбено, включително и прозорците, вратите, керемидите. Църквите са превърнати в наблюдателници или джамии.
Фамагуста е градът с едрите звезди, неповторимо възпети от големия български поет Никола Вапцаров.
През 1932 година във Фамагуста на път за Ливан и Египет хвърля котва корабът Бургас. На борда му като механик пътува 23-годишният Вапцаров. Преди 1974 днешният град фантом е известен като средище на артисти и меценати. Сега там има само опустели сгради. Наоколо има и златиста ивица с превъзходни плажове, но те са неизползвани заради икономическото ембарго на ЕС, което възпира инвеститорите.
Събуждане на Спящата красавица – така оптимистите за възстановяване на единството на острова наричат очакванията си за връщането на Фамагуста. В столицата Никозия (която също е разделена на две) въпросът за Фамагуста се разглежда като част от оптимистичния сценарий за Кипър: Турция би могла да отвори някои от пристанищата си за търговския трафик на непризнатата от нея гръцка част на острова срещу открехване на вратите на ЕС за пряка търговия с кипърските турци.