В последните дни все повече варненци се оплакват, че хлябът, който купуват, не е качествен. Много сигнали, че насъщният е суров и има привкус на царевица, се получиха в редакцията. Самунът бил изключително мек и се начупвал след препичане.

Мелниците продават последните си брашна от миналогодишното жито и затова качеството на хляба се влоши през последните десетина дни, коментира за „Народно дело“ Иво Бонев - шеф на Регионалния съюз на хлебопроизводителите и сладкарите в морската столица. Според него около 90 процента от смляната през миналата година пшеница са били фуражни, което допълнително влошава качеството на хлебните произведения. Големите търговски вериги принуждавали хлебопроизводителите да продават на по-ниски цени. За да избият загубите, те не спазвали технологичните изисквания при производството на най- масовите хлябове. Специалистът е категоричен, че хляб, който се рони още на първия ден след производството му, означава, че не е качествен.

Жътвата зацикли опасно

Жътвата в Североизточна България зацикли опасно заради денонощните порои. Във Варненска област все още има непожънати десетки хиляди декари рапица и ечемик. Експертите са категорични, че ако валежите не спрат до няколко дни, рязко ще се влоши качеството на пшеницата. В повечето от варненските общини житото започна да почернява, което означава, че търговците ще предложат по-ниска цена на производителите. През последните десетина дни обилни превалявания имаше в Провадийско, Ветринско, Вълчидолско и Суворовско, които са най-големите зърнопроизводители в областта. Специалистите се притесняват, че добивите от ечемик могат да паднат и под 300 килограма от декар, защото изтича оптималният срок за прибирането му. Заради влагата и силните ветрове са полегнали хиляди декари ечемик и пшеница, което затруднява жътвата и понижава добивите. Подобна е била 2004 година и тогава добивите са били много ниски. През последните няколко години заради атрактивната цена на рапицата много фермери в Североизточна България засяха хиляди декари. Трудната жътва на културата се отрази върху прибирането на ечемика. Закъснението със сигурност ще се отрази зле и върху жътвата на пшеницата. Малко са специалистите, които прогнозират над 400 килограма жито от декар, макар че пролетта и началото на лятото бяха много благоприятни за развитието на културата. Дъждовете се отразяват много добре на царевицата и слънчогледа. Подхранените навреме посеви в областта са в отлично състояние заради оптималната влага в почвата. Според синоптиците валежите ще започнат да спират в края на седмицата, което е единствената надежда на фермерите.

Заради пороите комбайните не смеят да влязат в нивите

Комбайните в Добричка област не могат да влязат в нивите, за да жънат пшеницата, заяви председателят на Асоциацията на българските зърнопроизводители Стелиян Стоянов, арендатор от Генерал Тошево. Падналите през последните дни валежи в региона възпрепятстват прибирането на реколтата. Пшеницата е налягала по земята, а качеството на зърното е под въпрос. На много места покълването му е в напреднал стадий. Ако времето не се промени и валежите продължат, съществува опасност реколтата да не може да се прибере. Ситуацията е такава, че, ако не спре да вали, има опасност не само за качеството на пшеницата, а е възможно и да няма пшеница за семена, предупреди Ст. Стоянов. Ще се наложи и използването на сушилни, което ще оскъпи допълнително продукцията, а на пазара няма да има адекватна цена.

Все още не може да се каже какъв е процентът на унищоженото зърно, тъй като обследването на нивите тепърва започва, но ако то продължи да стои в мокрите ниви, ще започне и да гние. Жътвата на пшеницата и ечемика бе забавена и заради прибирането на реколтата от рапица, отбеляза още председателят на Асоциацията на българските зърнопроизводители. Има и унищожени площи с рапица от дъждовете в Добричка област. Жътвата й се забавя, а оттам пада и качеството на продукцията, която по принцип е с добра цена.

Искат държавен фонд

Тъй като земеделските производители са патили от обезщетения при застраховки, Стелиян Стоянов напомни старата идея да се създаде държавен гаранционен фонд, който да подпомага фермерите при бедствия. Идеята е в него да участват зърнопроизводители, държавата, финансови институции – застрахователи и други. Смисълът е производителите да са сигурни, че ще имат подкрепа, когато се нуждаят от нея. Такива фондове има в много европейски държави, каза още Стелиян Стоянов.