От началото на 20-те години, щом почнели летните горещини, край София реките Искър, Перловска и Владайска започнали да ривличат по-бедните и преди всичко мъжете. Там бедните и богатите се изравнявали с адамовото си облекло. С малки изключения (някои били само по долни гащи, други в момента ги перели, трети ги чакали да съхнат на тревата), повечето били напълно голи. Повечето даже не знаели, че съществуват бански костюми.

Красивите места край реките ставали практически

недостъпни за нежния пол

от морална гледна точка. Жените не смеели да отидат там - току-виж се е появил някой по адамово облекло.

Модата да се ходи на море възниква по-късно. След Първата световна война Варна започнала да се оформя като морски курорт. В една реклама се споменава, че никой лекар не може да претендира какво лекува морето, затова пък всеки може да опита. Морските бани отначало са посрещани скептично - мнозина смятали, че са вредни, други са били убедени в противното.

Професор Александър Балабанов може би е бил най-интересният курортист - неговите разсеяност и ексцентричност вълнували всички, анекдотите нямали край. На всичко отгоре се оказало, че е нудист. Това не е отминато от пресата - в първоаприлския си брой през 1932 г. в. "Зора"

публикувал негова скандална снимка

придружена с надпис "Ал. Балабанов нудист. Вчерашната сензация в столицата. Гол човек по паважа". Всъщност това е колаж и знаменитият учен става един от неговите първи герои.

Балабанов, верен на себе си, се включва в шегата и заявява: "Нудизмът или на български голишарството трябва да добие най-широко разпространение сега, във време на кризата, та дрехарите да почнат да дават дрехи на вересия."

През 20-те години на миналия век се смятало за неприлично семейните мъже и жени да се гледат голи. На варненския плаж се оформили две отделни места, разделени от желязна релса и издигнати платформи, върху които имало малки дъсчени кабинки за преобличане. Мъжкият плаж е бил срещу стълбището, а женският - на разстояние вдясно от него. По пътеката за женския плаж дежурел стражар, който разпъждал любопитните мъже.

За сведение на сегашното поколение дамският плажен костюм всъщност бил нещо като рокля, стигаща до петите. "Тоалетът" покривал цялото тяло, като на врата, глезените и китките бил привързан с ширити, за да не се показва и частица от женското тяло.

Мъжкият плаж бил характерен с разнообразието си: някой с гащи, друг без, трети леко се прикривал с подръчни средства, а четвърти с гордост излагал на парещите слънчеви лъчи своето голо тяло и "достойнства".

Оживлението на плажа

настъпило след Първата световна война. Известно е, че кризата и недоимъкът на платове във военно време скъсява полите за голяма радост на мъжете. Тогава за първи път няколко софиянки започват да се къпят в морето с опънато по голото си тяло майо. Тази тяхна постъпка била посрещната с упреци и възмущение от всички, включително и от вестниците, които нарекли станалото направо "разврат".

Още през 30-те години се появили и "гларусите". Мускулести, с матов тен от слънцето и неизменна усмивка на лицето, те изкушавали скучаещите летовнички. Недоволните от тяхното "обслужване" им давали презрителното наименование чорапчии, защото някои от тях натъпквали чорапите в гащите си, за да изглеждат по-мъжествени.

Появили се и първите плажни конкурси за красавици, предизвикали голям интерес.