Финансовите проблеми в Българската православна църква не за пръв път създават напрежение сред духовенството и предизвикват разнопосочни реакции в общественото пространство. Проверка на Националната агенция по приходите показа, че Светият синод от години не плаща налози. За данъчните задължения на църквата, за кадровите проблеми в Западно- и Средноевропейската епархия и за религиозното образование в училищата се обърнахме към бившия директор на Дирекция "Вероизповедания" в МС проф. Иван Желев, преподавател в Богословския факултет на СУ "Свети Кл. Охридски".

- Проф. Желев, какво дължи държавата на църквата и църквата - на държавата от финансова гледна точка?

- В човешките отношения има едно чудесно правило, формулирано от св. апостол Павел - "Не дължете един другиму нищо друго, освен взаимна почит и любов". Това може да се каже в пълна мяра и за взаимоотношенията между двете институции - държавата и църквата. Но за да има почит и уважение, всеки трябва да изпълнява и задълженията си. В тези задължения на държавата към БПЦ, както впрочем и към всички други признати вероизповедания, влиза и известна ежегодна субсидия. През тази година тя беше не само драстично намалена, но и разпределена по един изключително несправедлив начин по епархии. Но явно няма кой да санкционира това, а и църквата сама не си търси правата. От своя страна обаче църквата също трябва да изпълнява своите задължения. Става дума за заплатите и осигуровките на свещениците и цивилните църковни служители. Всички те трябва да имат достойно заплащане, както го предвижда и законът. Църквата не е над държавата и не е над законите. А заплатите на свещениците са наистина скандално ниски. Оправданието на висшия клир е, че те имали много частни треби. Да, имат, но в големите градове, където някои от свещениците от централните храмове са в пъти по-богати от владиците. Но тези по селата пък са в десетки пъти по-бедни от градските си събратя. Проблемът е, че тези доходи се укриват и не се плащат данъци върху тях. А това са нарушения, за които вече църковното ръководство трябва да има грижата да не допуска.

- Невнасянето на осигуровките непрекъснато е създавало брожение сред свещенослужителите.

- Това вече изцяло е нарушаване на закона от Светия синод или съответните митрополити. Защото мизерните заплати някак се изплащат, но осигуровките върху тях вечно не се внасят. В една епархия - не искам да я споменавам - свещениците дори осъдиха Светия синод и съдът му запорира сметките, докато осигуровките не бяха преведени в НОИ. Тогава Синодът реагира твърде нехристянски. Защото успя да намери юристи, които излязоха с тезата, че отношенията между свещениците и тяхното духовно началство не били трудовоправни, а канонически. Да, те са и канонически, но всеки човек, който получи заповед за назначение, вече се намира в трудовоправни отношения с този, който е издал заповедта. В случая - със съответния митрополит. Сигурно сега всички митрополити ще ме обвинят, че едва ли не подстрекавам свещениците към бунт. Но кой ще защити тези хора, които зависят твърде силно от владиците си и не смеят да протестират?

- Само страхът ли обаче е причина те да си траят?

- За съжаление има и един друг момент. Както вече казах, част от духовниците предпочитат да си мълчат, защото не декларират доходите си от треби и предпочитат да се осигуряват сами. Или, което е по-лошо, въобще не се осигуряват. И в един момент може да останат въобще без пенсия.

- Невнасянето на осигуровките е едната страна от нарушенията. Другата е неплащането на данъци. От какво всъщност е освободена църквата като дължими налози?

- Съгласно закона за вероизповеданията същите имат право да произвеждат и продават за своите нужди вещи, свързани с богослужебните им обреди и ритуали. Тези сделки не са търговски по смисъла на закона. Казано е още, че държавата може да подпомага социалната и културно-просветна дейност на църквата с данъчни, кредитни и митнически облекчения по ред, определен със закон. Но когато се ползват тези облекчения, те подлежат на финансов одит. И при констатирани нарушения Министерството на финансите уведомява прокуратурата, гласи още законът. Всички останали приходи от стопанска дейност подлежат на данъчно облагане.

- Тези облекчения не оставят ли вратичка за неплащане на данъци?

- Наистина нещата са доста разтегливи. Построяването на дом за поклонници, които да преспиват срещу минимални суми, разбира се, е и религиозна, и социална дейност. Но когато той се превръща в обикновен хотел за туристически групи, които не само не са православни, но са просто атеисти, това вече си е бизнес.

- Не си ли затваря държавата очите съзнателно пред подобни нарушения, именно защото самата тя пък отделя символични средства за вероизповеданията?

- Подобна неофициална нагласа определено съществува. За съжаление, вероизповеданията в България не са свикнали да живеят в условията на гражданско общество. И това се отнася за най-големите - БПЦ и мюсюлманите. А държавата си остава мащеха за тях. Все едно, всички отнети от тях имоти няма да бъдат върнати, но държавата би могла да ги компенсира, като прехвърли част от своите социални функции - детски летовища, зелени училища и т. н., както е на Запад. Ако така бяха поставени нещата, нямаше да се стига до това, западни медии да показват в тв филми ужасното състояние на старопиталища у нас. Да не говорим, че не само БПЦ, но и няма вероизповедание, което да не учи децата на някакъв морал.



- Като стана дума за деца, каква е вашата позиция по въпроса за религиозното образование в училищата?

- Въпросът беше погрешно поставен от ръководството на БПЦ и затова отново е в затънтена улица. От което печелят най-вече тези политици, които въобще не искат въвеждане на подобен предмет. Специалната комисия към образователното министерство, оглавена от проф. Георги Бакалов, в която имаше и специалисти от нашия факултет, предложиха разумна концепция, но тя не беше приета от БПЦ под влиянието на хора, които бих нарекъл православни фундаменталисти. И се тръгна на атака по принципа "или всичко, или нищо". За съжаление сме на варианта нищо.

- Каква е алтернативата?

- Аз съм против вероизповедния принцип на преподаване. Това само ще капсулира децата и ще ги раздели по религиозен принцип. Затова е правилно да се учи предмет религия. И така децата да са запознати с всички основни религии, разбира се, с акцент на православието.

- Израз на православен фундаментализъм ли бяха и тези бъркотии в европейската епархия на БПЦ?

- Целуването на ръка на папата от епископ Тихон беше само предлог. Изначалната грешка беше, че преди 4 години от Синода почти насила накараха дядо Симеон да си оттегли оставката.

- Защо?

- Явно защото някои хора се уплашиха от прецедента, че един митрополит си дава доброволно оставката по възрастови или здравословни причини. Защото утре някой може да им поиска оставката "зорноволно". А трябваше още тогава да изпратят митрополит Симеон на заслужен покой и да проведат избори за нов владика. Всичко това, което се случи през тези няколко месеца, беше един фарс. Но слава Богу, справедливостта възтържествува.

- Вижда ли му се окончателно краят на разкола в БПЦ?

- В разкола останаха или най-гордите хора, които не искат да се примирят, или такива, които не могат да бъдат приети обратно в църквата по морални и канонични причини. Така че скоро няма да се стигне до официалното закриване на разкола. Но благоразумието отдавна надделя сред хората, които бяха тръгнали встрани. Сега спокойно можем да говорим за единна БПЦ.