"Да дадеш едни пари и срещу тях да получиш всичко, което пожелаеш - може би е било така, може би ще бъде така, но по мое време няма да бъде така“, каза министър-председателят Бойко Борисов по време на среща с инвеститори. Това е забележително откровение. То съобщава, нещо, което българите винаги са подозирали и са си го говорели на маса, обаче политиците им никога не са го изговаряли публично: че през всичките тези години българската държава и представляващите я чиновници са осигурявали “всичко” за т.нар. бизнес срещу заплащане. Кеш и под масата.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Това откровение – волно или неволно - обяснява всичко: и защо политиците са богати, и защо хората са бедни, и защо цените в България са европейски, а заплатите и пенсиите – африкански.

Виц: Проверяват политик откъде има пари за апартамент, кола, вила, луксозни обеди и така нататък. Той обяснява: имам тука едни други доходи, продадох имоти, взех заем от приятели. – А на нас ни се струва, че тези пари са откраднати от народа. – Че откъде у народа толкова пари?

Вицът си е виц, обаче истината е такава. Народът няма толкова пари, че, както казва Бойко Борисов, да ги даде и след това да получи “всичко”. Парите са другаде, тези, които ги имат, ги дават където трябва и получават каквото трябва.

Машината работи просто и безотказно – пари в едната посока и много пари в другата. Осигурени с любезното съдействие на държавата.

Борисов казва как става това: плащаш колкото трябва и след това можеш да строиш офиси по 2000 евро квадрата за сметка на данъкоплатеца, можеш да продаваш бензина на колкото си решиш, понеже Комисията за защита на конкуренцията е инструктирана да каже, че всичко е ОК, можеш да си определяш цената на тока както ти е угодно, може да правиш всичко. Понеже си си платил.

За 20 години, вече почти 21 след 1989-а преживяхме една апаратна революция, стотици митинги, десетки избори, една хиперинфлация през зимата на 1996-а, влязохме в Европейския съюз и НАТО, но почти нищо не се промени: държавата, съюзена с т.нар. бизнес, продължава да изсмуква доходите на хората.

Няма случай досега, без значение дали са управлявали десни, леви или хермафродитният цар, при който да е бил защитен интересът на избирателя, на редовия данъкоплатец, на бачкатора. Каквото и да се случва, отгоре и най-напред е интересът на т.нар. бизнес, понеже си е платил.

Това изкривява всичко: измъква парите от хората, не позволява натрупвания, които в един момент да прераснат в инициативност и предприемачество. А понеже държавата винаги е на страната на бизнеса и то на точно определен бизнес, това се превръща в затворен кръг – читавите инвеститори или се отказват, или стават като домашните. Примери колкото щеш.

Стратегически това прави икономиката неконкурентноспособна, разглезена, мързелива, непроизводителна – тя е ориентирана единствено към формиране на свръхпечалби, като за това разчита на метода, описан точно от Борисов: даваш едни пари и прибираш всичко.

Това прави много богати 5 процента от населението и ражда зверска беднотия сред останалите 95.

Както е сега.