"В държави като Румъния, която вече толкова поводи ни карат да мислим, че не съществува другаде освен в шарения свят на картографията, безочието, безобразието, безхаберието, безмерното лицемерие на политическия елит, ламтящ за власт и ресурси, и безкрайната наивност на народа, събран в нарисуваните на картата граници, ще продължават да вземат връх до един от двата възможни края: пълната победа на диктатурата от нов, много страшен тип или влизането в процедура на несъстоятелност. И двата са близо."

Николай Йотов, Букурещ

Буквално на следващия ден след като написах тези редове преди няколко дни, румънският Върховен съвет по отбраната (CSAT), председателстван от държавния глава Траян Бъсеску, одобри документ, който за малко да не предизвика обществен скандал. Но го предизвика. И официализира личния режим на президента. 

Глава шест, раздел втори от Националната отбранителна стратегия, титулувана „Уязвимости” включва, между други, напълно легитимни уязвимости на националната сигурност и тази от медиите и „поръчковите” медийни кампании целящи да „очернят” държавните институции чрез разпространението на невярна информация за тяхната дейност, както и натискът, оказван от медийните тръстове върху процеса на вземане на политически решения с цел „извличане на икономически изгоди”.

По-малко от година след като северните съседи, наред с други източноевропейски държави от бившия Съветски блок, отбелязаха две десетилетия от падането на комунистическата диктатура, в страната е на път да се инсталира диктатура от посткомунистически тип.

След като през последните шест години под диригентската палка на държавния глава, който днес кара втори мандат, Румъния смело вървя по пътя на нещо, което американският политолог и журналист Фарид Закария нарича „нелиберална демокрация”, днес страната е под заплахата и от ограничаване на свободата на словото. А това вече поставя началото на официализирането на едноличния режим на Траян Бъсеску.

Изключителната наглост, с която документът говори за медийни „кампании” против властта като заплаха за националната сигурност се амплифицира от проправителствените и пропрезидентските медии, като например телевизия Б1. Сияещата звезда на телевизионния канал, чието студио се намира в самия център на Букурещ, Раду Морару, водещ на вечерното коментарно предаване „Кръстникът” е известен с честите си беседвания с Траян Бъсеску, премиера Емил Бок и членовете на кабинета му, които иначе трудно могат да бъдат забелязани като гости на което и да е друго предаване на телевизионния екран.

По изключително съмнителен начин, Морару, вечерта преди обявяването на текста на стратегията се доближи максимално до заключенията относно заплахата от дейността на някои медии, в изказване, което изглеждаше така:

„Тук е драмата на Румъния. …Драма е, че Румъния има само три ток-шоута, които са независими и всичките три за съжаление са по Б1, докато всички останали 64 предавания говорят един и същ език, излъчват едно и също послание, едни и същи лъжи, оказват един и същ натиск. Това е доста съмнително и вече се отнася до националния интерес и се превръща в работа на специалните служби и Върховния съвет по отбраната.”

Че е съмнително, съмнително е, но очевидно не в смисъла, вложен от телевизионния водещ. Повече от съмнително е, всъщност невъзможно, телевизионен канал подкрепящ и подкрепян от властта да подслонява единствените независими политически предавания срещу 64 други. Тук възниква въпросът кой все още къде-къде работещ мозък, па макар и задръстен от манеле (румънската чалга, б.а.) и тревоги за оцеляването до утрешния ден, би могъл да се хване на подобно безумно и безкрайно нагло твърдение?

Може да се попита например и откъде накъде журналист си позволява да насочва вниманието на специалните служби срещу цели 64 коментарни, легитимно съществуващи и защитени от закона (засега) предавания на други медии, били те зависими или независими.

Защото на въпроса „Иде ли диктатура в Румъния?” отговорът е вече ясен.