С Rammstein Коледа се случва два пъти в годината. Лайв от такава класа те превръща в пулсиращо кълбо от енергия и вместо традиционния за метъла вратобол ти докарва мускулна треска в корема. От смях. Всеки детайл от спектакъла на цирк „Германски" си заслужаваше пресипналото гърло - от месарската престилка и травеститска яка от пера на вокала Тил Линдеман през декорираната като индустриално подземие сцена до театралните епилептични гърчове на пианиста Кристиан Лоренц.

Зъбната картина на фронтмена светна (буквално) малко след официално обявения час за старт 21,15 ч, за да покаже в следващите 90 минути, че дългогодишното чакане си е заслужавало.

Пародийните им нацистки пиеси взеха и „жертви" - Линдеман запали каскадьор с Benzin, а Лоренц бе демонстративно опърлен във вана за кулминацията на Ich Tu Dir Weh. „Фюрера" на Rammstein дори бе издигнат на 4-метрова платформа, за да се прицели по-добре. Лоренц скъса с имиджа на чичо Фестър в черна кожа и възкръсна в сребрист диско костюм, за да довърши парчето върху бягаща пътечка между двата синтезатора. Ролята му в групата дублира тази на Кени от сериала South Park - сценичното приключение за него завършва, ако не с погребална камбана, то поне с тежък пиро „инцидент". Афинитетът му към неприятностите се прояви и по време на биса, когато под звуците на Haifisch разпори морето от ръце върху надуваема лодка.

Играчките на Rammstein бяха допълнителен повод да осъзнаем, че можем да припяваме на музика, различна от англоезичната. Линдеман вилня върху топ, който вместо гюлета бълва пяна и пера (Pussy), гигантска ловна пушка (Waidmanns Heil) и бензинова колонка, на която с ехидна усмивка драсна клечката (Benzin). Бившият пиротехник показа и познания по български, усвоени от двудневния им тур в столичните чалготеки. Звучно „Ррръцете горе" разцепи финалното парче Ich Will, последва и традиционното за Ивана „Айде!". След биса шесторката коленичи пред тълпата на „Васил Левски", а Тил сподели:"Обичаме ви".

Другата група, която придаде смисъл и сетивност на втория ден от Sonisphere, бе Alice In Chains. Гръндж иконите звучаха със студийно качество и ако човек се абстрахира от картинката, няма да открие разлика между покойния Лейн Стейли и наследника му Уилиям Дювал.