Броят на медицинските сестри в България е критично нисък, те са 29 150, но не достигат 35 хиляди. Тези цифри бяха изнесени от проф. Станка Маркова, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи, по време на кръглата маса за реалността, предизвикателствата и перспективите пред професионалистите по здравни грижи у нас. Другият голям проблем е застаряването на кадрите. Средната възраст на медицинските сестри, които работят в страната, е 47 години, на фелдшерите 61 година, а на ортопедичните техници – 55 години. В обсъждането взеха участие представители на министерства, редица институции, свързани с лекуване на болните, експерти и други. Дискусията е инициирана от председателя на парламентарната здравна комисия д-р Лъчезар Иванов. Средно в ЕС има 750 медицински сестри на 100 хиляди население, а у нас – те са 425 на 100 хиляди души. Друг тревожен факт, че учебната 2010/2011 от университетите са заявени 370 места за медицински сестри и 155 за акушерки, според капацитета им, определен при акредитация. При такъв прием ще са необходими около 100 г., за да достигнем до необходимия минимум се казва в доклада на проф. Станка Маркова.

Потребността от здравни грижи по света и у нас непрекъснато нараства поради застаряване на населението, скъсяване на болничния престой, нарастване на хроничните заболявания и инвалидност, както и мобилността на младите хора и отпадането на традицията за грижи за възрастните родители. Българското сестринство е в дълбока криза и поради трайната тенденции за напускане на професията. Почти 50% от сестрите са напуснали страната или професията, а след приемането ни в ЕС около 1200 медицински сестри емигрират всяка година. Причината за критичната ситуация сега е изключителното ниско възнаграждение на работещите, което не съответства на образованието и отговорностите им. И досега в Националния класификатор на професиите и длъжностите в България професионалистите по професионални грижи са в графата със средно образование, което на практика не е така.

Проф. Станка Маркова посочва редица възможни решения в сферата на образованието, законодателството и в практиката, които да спрат процеса на свиване на тези медицински кадри. Сред най-важните от тях е при сключване на договор с учебно заведение НЗОК да изисква уникален идентификационен номер на професионалистите по здравни грижи, Касата целево да финансира заплащането на медицинските сестри, работещи при общопрактикуващи лекари, съобразно броя на пациентите и извършваната дейност. Дискусията мина вяло, министерствата на здравеопазването, на труда и социалните грижи акцентираха на диалога и на разбирането, но не бяха чути радикални идеи за стопиране на кризата и връщане на медицинските сестри към професията. Най-точен бе представителят на Българския лекарски съюз (БЛС), който заяви, че проблемът на българските лекари и медицински сестри са едни и същи. Ако при акредитацията на болничните заведения беше останал критерият за необходим брой медицински сестри, то би могло да се гадае колко от тях биха отговорили на изискванията, каза той. Решението би могло да бъде намерено по резултата – ако лекарите и сестрите престанат да търсят реализацията в чужбина.