„Не ме гледай, че съм малка, много съм яка - светят дяволито очите й, когато разказва за себе си. - Аз спортувам от малка, от 2-годишна карам ски, бях състезателка в университета „Браун" в САЩ. Три години тренирах хандбал, играя тенис. Движа се на сушата само с колело. Занимавам се с катерене и на изкуствени стени, и на скали. Плюс това играя народни танци. Движенията на човешкото тяло в необичайна среда и общуването с природата по различен начин са от нещата, които са ми най-интересни. Всичко това ми е нужно, за да се справям с работата си."
Приключението е в кръвта й
Цвети не се колебае в отговора на въпроса, откъде е взела духа на скитник: „Случайни работи няма. Ако говорим за ген - сигурно го дължа на дядо ми - Борис Крумов. Той е бил писател, скитал е по Сибир, плавал е на кораби. И е известен с приказката - Борис пак хвана влака, без да пита закъде. Аз лично разбрах, че съм номад, когато се озовах през 2004 г. в САЩ. Записах да следвам биология, но открих геологията и не я пуснах. Работих малко в една лаборатория по генетика, но беше страшна скука. Тогава се качих на научноизследователския кораб „Метеор" на университета в Бремен и бях на морски геоложки изследвания като седиментолог край Ница. Там открих морето. Но истинското скитане започна с ветроходите. Макар че единственото им предимство е, че са безшумни и екологично чисти.
С първия от тях - бригантината „Робърт Сиймънс" прекосява Тихия океан за месец и половина. „Никога няма да забравя първата си Нова година в океана - спомня си тя. - Привечер, някъде край Таити, видяхме червени ракети, сигнал за бедствие. Открихме лодка с хора, чийто акумулатор свършил. От 3 дни дрейфат и не могат да запалят мотора. Дадохме им акумулатор. Дойде шквал и ни удари. А на мен първата ми вахта мина със задачата да гледам светлинките им, докато се виждат на хоризонта. Така посрещнах новата година".
Между науката и педагогиката
„Повечето от големите ветроходи се използват и за научна работа - разказва Цвети. - Другото, което се прави, е обучението на млади хора в морски умения. Работила съм със социално слаби и проблемни деца, с хора с увреждания и такива в пробация, излезли от затворите. И това е едно от най-интересните неща, които съм вършила. Те нямат друг избор да се присъединят към обществото, а обучението им се субсидира. Затова собствениците на кораби поемат охотно тази дейност. Най-трудно ми беше с едни 11-12-годишни латиноси и тъмнокожи американчета. По 120 на ден минаваха през кораба. На едно от всичките нещо да му остане в главата, не е било напразно.”
Корабът на Марлон Брандо и Джони Деп
На ветрохода „Баунти" прекарва най-дълго. Прочутият отпреди 200 години кораб е построен наново през 1960-а за нуждите на Холивуд и на него се снима Марлон Брандо във филма „Бунтът на „Баунти". Последната му роля пък е в „Карибски пирати". Там е с името „Черната перла", а на руля е Джони Деп - мистичният и чаровен капитан Джак Спароу. Цвети постъпва като юнга, участва в регатите „Тол Шипс" в САЩ, Англия, Ирландия, Холандия. На „Баунти" стига и до длъжността боцман, най-важния човек след офицерския състав и „душата на кораба". Отговаря за поддръжката и ремонтите на сушата, за въжарските и бояджийски работи, за обучението на екипажа. Когато й напомнят, че истинският боцман ругае поне на 7 езика, реагира с усмивка: „Мога да се карам и тихо, когато се налага. Понякога е неизбежно, в името на сигурността. Морето не огрубява хората, ако не носят грубостта у себе си. С първия ми екипаж, моряци от 15 години, не чух нито една груба дума с месеци."
Според Цвети моряклъкът си е мъжка работа, много тежка, макар че в нея навлизат все повече жени. И слабо платена, особено на ветроходите, където извън щатните екипажи се качват студенти или хора, които са в „житейска пауза". Иска се много непукизъм, непрекъснато си подложен на стрес, на сблъсъци с различни характери. Но тя учи да отсееш най-важното и да забравиш дреболиите от всекидневието. И ти избистря главата.
“Повечето ветроходи са „сухи” кораби, разказва тя. - На тях не се пуши и не се пие алкохол при никакви обстоятелства. Може би затова моряците буквално се разцепват, щом стъпят на брега. Срещала съм много пияници. И съм намразила алкохола и тютюна. Аз например се разтоварвам с рисуване. Започнах с маслени бои и не върви зле."
В тези откровения обаче няма и намек за оплакване или съжаление. Тя обича работата си. И уточнява: „Нищо не ми тежи. Мъчи ме морска болест отначало, но се свиква. Организмът се пригажда. Катеря се по мачтите, бушприта и реите, оправям се с ветрилата, секстанта, картите и руля при всякакво време. Може би ме е страх само, че мога да падна зад борда и мисълта за това ме държи винаги нащрек. При 24-дневното прекосяване на Атлантика от Халифакс до Белфаст ни хвана кошмарно време - мъгла, вятър 25-30 възела, 5-метрова вълна, студ и силно бордово клатене. На борда има две места без леери (парапети б.р.). Веднъж просто усетих, че вълната идва, макар че палубата е на 13-14 фута (4 метра) от водата. По инстинкт се хванах за едно въже, набрах се и тя просто мина под мен. Миг да бях закъсняла, и щеше да ме отнесе."
Мечтае да стане вахтен офицер
Новият ветроход на Цвети е холандски, дълъг 76 метра и програмата му е запълнена за всеки ден напред за цяла година. На него тя ще взема като матрос около 500 евро със застраховките и социалните осигуровки. На „Баунти" са й плащали 370 долара без последните екстри. Амбицията й е някой ден да стане поне вахтен офицер - човек, отговарящ за 4-5 души от екипажа по време на дежурство. Сега обаче ще може и да прекарва по няколко месеца в България, нещо, което й е липсвало през годините скитания. Но не смята да се връща у нас наскоро. Обяснението няма нищо общо с патриотизма или разочарованията: „Има още толкова океани и непознати места за обикаляне, как да спреш, за да се закотвиш на едно място, като светът е толкова голям..."
Досие
Цвета Волен Крумова, 25 годишна, родена в София.
Баща - Волен Крумов, бивш журналист, сега работи във Върховния комисариат за бежанците към ООН.
Майка - Лиляна Стойкова, лекар вирусолог, но работи като счетоводител.
Завършила е НПМГ в София и висше образование - геология в САЩ.
От 2004 г. плава като моряк на кораби, като 5 от 6-те, на които е била, са ветроходни.
Прекосява Тихия океан и Атлантика на два пъти, има над 15 000 мили в открити води.
Последна длъжност - боцман на 54-метровия ветроход „Баунти". - Специалист по такелажни работи, поддръжка на кораба, подготовка на моряци.
Нова работа - моряк на 76-метровия холандски „Щат Амстердам".




Новини - теми













Морска администрация: “Кайрос” е без капитан, екипажът на борда е добре
По стара традиция Варна отбеляза Никулден с празничен молебен и рибен курбан за здраве
Коледната елха на площад „Независимост“ озари Варна навръх Никулден
Прогноза за времето - 7 декември
Скопие: Европейският съюз не е готов за Македония
Полицията задържа двама рецидивисти след серия взломни кражби във Варна
„Зимното яйце“ на Фаберже бе продадено в Лондон за рекордните 30,3 млн. долара
116 години от рождението на знаменития български поет Никола Йонков Вапцаров
Варна отпразнува 13-ия „Да споделим Никулден“ (снимки)
7 декември в историята
Община Варна награди най-изявените доброволци за 2025 година
Черно море спря серията на ЦСКА и ще зимува на четвърта позиция
Най-важното от Варна във вчерашния 6 декември
Тази вечер "запалват" светлините на коледната елха във Варна
Задействаха BG-Alert заради наводнения и обилни валежи по южното Черноморие
Никола Цолов с първи подиум във Формула 2 след впечатляващо пилотиране в Абу Даби
Варна отбелязва Никулден с военен ритуал, молебен и рибен курбан
Надзорите на НЗОК и НОИ ще обсъждат проектобюджетите за 2026 г.
Какво време ни очаква в неделя по Черноморието?
Кулинарният фестивал „Да споделим Никулден“ събра майстори и любители на рибната кухня във Варна





RSS Новини