Какви са най-големите проблеми на българите в Сърбия? Има ли още наплив от кандидати за наши паспорти и какво доведе до рокадите в Агенцията за българите в чужбина? Могат ли частните колекционери да засенчат НИМ? "Стандарт" потърси отговорите на тези въпроси от министъра без портфейл Божидар Димитров.



- Г-н Димитров, какво постигнахте по време на визитата ви в Сърбия за българите там?

- Първо бих искал да поясня, че българското население в Сърбия не бива да се ограничава само с това в историко-географското понятие Западни покрайнини - с двете общини Босилеград и Цариброд, откъснати от България съгласно Ньойския договор. Българи има в цялата Тимошко-Моравска област - в Ниш, Пирот, Враня, Сурдулица. Там, благодарение на демократизацията на Сърбия, все повече хора заявяват открито чувството си за принадлежност към българската нация. Да не забравяме и за сънародниците ни във Войводина. Те не са само потомците на старите българи католици, бежанци от Чипровското въстание в големите села Иваново и Бяло блато, но и преселници от времето на кралска и Титова Югославия от Поморавието и Македония.

В Белград имах срещи с тримата министри, които имат отношение към проблемите на българското малцинство в западната ни съседка - на външните работи, на просветата и на малцинствата.

На срещите с тях поставих целия комплекс от проблеми. Най-вече - относно изучаването на българския език. Поставих въпроса за изцяло обучение на роден език в Босилеград и Цариброд, както е било до 1987 г. Но най-важното, на което присъствах, бе провеждане на избори за Национален съвет на българите в Сърбия, който да бъде легитимната институция, която да отстоява техните права пред официалните сръбски власти.

- Срещнали сте се и със сръбския патриарх Ириней?

- Това стана наистина съвсем случайно, но разговорът бе много полезен. С Негово светейшество разговаряхме за духовното обгрижване на православните българи в Сърбия. Хората в българските селища искат свещеници, които да водят служби на български език. Проблемът е в тяхната издръжка. Имайки предвид съществуващия вече прецедент с нашата църковна общност в Цариград, предложих да се създадат две български църковни общности - в Цариброд и Босилеград. Те, разбира се, си остават в подчинение на сръбския патриарх. Но след като са институционализирани, ще могат да получават съвсем законно помощи и от БПЦ, и по линия на Дирекцията по вероизповеданията. Но това е въпрос, който трябва да решат самите църкви.

И още нещо - след приключването на недоразуменията в Западно- и Средноевропоската епархия на БПЦ и възстановяването на дядо Симеон като неин митрополит, днес (вчера - б.р.) разписах превода от Дирекция Вероизповедания на задържаните в продължение на 6 месеца заплати на българските свещеници там - по 3000 евро на човек.

- Визитата ви в Сърбия, както и тази на министър Младенов бе съпроводена с критики и протести на част от българските организации?

- За съжаление, някои хора все още живеят в началото на 90-те години на миналия век. Аз не отричам, че създаденият тогава Демократичен съюз на българите в Югославия направи много за пробуждане на хората от Западните покрайнини и за постепенното отърсване от натрупания в продължение на десетилетия страх. Но нещата се промениха, и тези хора някак си изостанаха от събитията и се изолираха от хората. Някой да е видял Зденка Тодорова или Марко Шукарев миналата есен, когато се освещаваше църквата в Паралово? Което обаче не им попречи да сипят обвинения, че поповете пеели на сръбски език. Е как ще пеят на сръбски, като единият беше от София, а другият - от Несебър?

Време е тези хора да разберат,че не може няколко интелектуалци от две пригранични градчета да определят външната политика на България по отношение на Сърбия. България има стратегически интереси в този район. И не може да се говори, че не се прави нищо за българите в Сърбия. Дали сме достатъчно пари и за училища, и за църкви.

Подчертавам отново - нямам нищо лично против тези хора и оценявам извършеното от тях досега. Но нека малко поразтърсят глави и помислят къде са сгрешили. А и някои от тях за съжаление се бяха включили в търговията с български паспорти като посредници. И сега много болезнено посрещнаха поправките в закона, които ги отстраняват от подобен бизнес.

- Работи ли вече този закон?

- Над 8000 души са получили българско гражданство за първите 5 месеца на този година, което е повече от всички през 2008. И ако така вървят нещата, ще имаме до края на годината 18 000 - 20 000 нови български граждани.

- Но колко от тях все пак ще се върнат в България?

- Ами че част от тях вече са тук. И това са главно образовани хора - лекари, икономисти, компютърни специалисти. А и не е казано, че всички трябва да се върнат. Но вече с български паспорти, те стават част от легитимно българско малцинство, на което нашата държава може също така да помага и да ги защитава.

Имаме и много чужденци, които също кандидатстват за българско гражданство. И които също живеят тук. При това не става въпрос само за футболисти от Африка или Бразилия. Има англичани, има американци, женени за българки.

- Какво все пак доведе до уволнението на Райна Манджукова като шеф на Агенцията за българите в чужбина?

- Не мога да кажа, че някой е бил недоволен от работата на Райна Мандужкова, просто защото такава нямаше. Краткият й престой на този пост се изрази в дълги командировки в чужбина, където тя говореше на българските общности, че България няма национална политика към тях и нищо да не чакат от нея. Не може след като си станал висш държавен служител, с ранг на зам.-министър, да продължаваш да се държиш като журналист от опозиционна медия. Да критикуваш, без да предлагаш нищо. Ето, пред мен е концепцията за национална стратегия за българите зад граница, която новият шеф на агенцията Росен Иванов изработи за по-малко от месец.

- Като бивш шеф на НИМ не ревнувате ли, че се появи "Другия музей" на частните колекционери?

- Не ревнувам, защото той доказа блестящо необходимостта от съществуването на частните колекции. А регламентирането им вече е въпрос на закон. Но мога да заявя категорично, че 70 на сто от експонатите на всички големи световни музеи са от дарения или откупки на ниска цена на части колекции. И в НИМ са например колекциите на бившите банки "Славяни" и Балканска универсална банка, голяма част от събраното от Боян Радев, колекцията на д-р Шулц и т.н.

- Притеснява ли ви падащият рейтинг на кабинета?

- Разбира се, че ме притеснява. Но това е нормално. Всички не могат да бъдат доволни от дадено правителство. Но приказките, че то не прави нищо, и че кризата не преминава само при нас, просто не са верни. Виждаме какви драстични мерки се предприемат в Италия и Румъния, как се понижават заплатите до 25%, вдига се пенсионната възраст и т.н. При срещата на българската делегация на 24 май в Рим с премиера Силвио Берлускони, той ми каза: "Не само гърците - всички европейци живяхме не по джоба си. И сега ни идва нанагорно". Но аз съм оптимист. Макар и бавно, следващите месеци можем да започваме да изгазваме от най-лошото.

- Как се отнасяте към кампанията на ВМРО за провеждане на референдум за членството на Турция в ЕС?

- Не смятам, че този въпрос изобщо стои на дневен ред. Турция има прекалено много проблеми от външен и вътрешен характер - с Армения, по кипърския въпрос, с кюрдите, но най-вече с изпълнение на европейските критерии за правата на човека. И скоро няма да получи покана за членство в ЕС.

- От петък светът е футбол. Кой ще бъде новият световен шампион?

- О, не рискувам да прогнозирам такива неща. Нямам фаворити, защото винаги има някаква изненада. А и не съм особен запалянко и ще гледам само мачовете от финалната фаза, ако ми остане време. Като не участва България, съвсем нямам тръпка.