Любовта и парите никога не са били добра двойка, но в семейния живот ни се налага да балансираме между двете. Когато свиваме гнездо ни се иска да вярваме, че нашите най-съкровени чувства не подлежат на никакви сметки и разчети. Много скоро обаче животът разбива тези илюзии. Защото добрия финансов климат може и да не гарантира семейно щастие, но лошият такъв, със сигурност може да го развали, пише женското списание Hera.bg

Разправиите за пари обикновено се развихрят тогава, когато така или иначе отношенията в двойката са започнали да куцат. Причините могат да бъдат най-разнообразни – криза в сексуалните отношения, отегчение, чувство за непълноценност на единия от партньорите, проблеми в работата или ревност. И тъй като всички тези емоции е трудно да бъдат изказани с думи, много по-лесно е да се подменят с далеч „по-очевидните” финансови проблеми.

Задушаващата прегръдка на общата каса

„Всичко мое е твое, всичко твое е мое”. Това е традиционният модел за уреждане на финансовите отношения в семейството. Особено във времената, когато жената е била изцяло отдадена на домакинството и не е работила, дори единственият. Общият бюджет създава по-голяма близост между партньорите, но може да бъде и задушаващ. Защото макар като семейство да сме едно цяло, всеки от нас трябва да запази едно малко кътче от личната си свобода. А това се оказва почти невъзможно, когато трябва да даваме отчет за всеки един свой разход, а често и да търпим критика защо за „такава глупост” сме бръкнали в общата касичка. Така този начин на разпределение на семейния бюджет може да се превърне във форма на контрол, от страна на този, които носи повече пари в дома..

Разделянето на разходите – дом или счетоводна къща

В други двойки всеки сам разполага със средствата си, а разходите по домакинството се делят по равно или в най-добрия случаи пропорционално на доходите. На пръв поглед изглежда, че този стремеж към равенство е идеален образец на съвременните семейни отношения. Затова на него най-често залагат младите двойки. Ще ги познаете в ресторанта, където и двамата се бъркат за сметката или този, които е платил щателно прибира бележката, за да я „осребри” по-късно. Настолната книга в техния дом е огромен тефтер, в които се записва кой, какво и кога е платил, а месеца се приключва със сложни счетоводни операции за изчистване на сметките.

Това строго финансово разпределение издава вътрешното недоверие между партньорите. То отразява желанието им да не делят или дължат нищо на другия в най-широкия смисъл на думата. Чистите сметки, може и да гарантират добро приятелство, но не и искрена любов. Защото докато не се учим както да даваме, така и да приемаме, не можем да създадем пълноценно семейство.

Заедно и поотделно – свобода и партньорство

Всеки един от предните два модела имат свои предимства и недостатъци, затова синтезът между тях може да доведе до идеалното решение. Общата касичка материализира самата идея за брачния съюз, заздравява връзката и доверието между партньорите, а „неосчетоводените” пари за собствени разходи оставят усещане за лична свобода и независимост. Разбира се, в някои случаи това финансово разпределение също е неудачно – например, когато единият от партньорите не работи или има много по-ниски доходи от другия. Затова, идеален е само този модел, в които и двамата партньори се чувстват равностойни и никой не подтиска другия с финансовата си власт.