Архивът на някогашния Централен комитет на ДКМС все още не е намерен и поради това бившите комсомолци имат големи затруднения, щом решат да се пенсионират. Загубени документи на някогашни предприятия или соц организации мъчат и стотици други българи, решили да излязат в заслужена пенсия. Който е работил на много места по време на т.нар. преход, също трябва с почти детективски методи да издирва или наследниците на изчезналите си работодатели, или поне дубликати на техните архиви. В НОИ до момента е предадена документацията на над 10 000 фалирали или закрити предприятия, но на много повече все още е в неизвестност. Няма как да знаем чии ведомости липсват, докато някой не подаде жалба, пояснява Евгения Петрова, шеф на архивите в института. Ако обаче са предадени, от института издават удостоверения за стаж на хората, работили в ликвидираните предприятия и те няма пречка да се пенсионират. През 2008 г. НОИ е върнал 12 494 молби, понеже документите на фирмата липсват или човекът не фигурира във ведомостите.

Освен архива на ЦК на ДКМС липсват бумагите и на по-незначителни предприятия като "Металкомплект", Местна промишленост и комунални услуги, различни текезесета и др. Все пак бившите комсомолци ще са сред най-затруднените да стигнат до пенсия.

Който от тях все още не е станал милионер много трудно ще докаже трудов стаж и съответно ще получи нужните точки за пенсия. Според Стефка Петрова от Централния архив проблемът е наистина сложен, понеже правоприемник на ДКМС през 1990 г. става Българска демократична младеж, която обаче затрила всичките документи. Освен началниците в Комсомола, там се трудеха и много редови хора, за които размерът на пенсията е важен.

От 2005 г. насам законодателството задължава всички фирми да подават документацията си в архива на НОИ. Според Кодекса за социално осигуряване и специална наредба на управителя на НОИ, дори ликвидаторите на предприятията трябва да имат грижата книжата да достигнат до института. Но неговият архив все още се попълва. Според Елина Костова от дирекция "Отпускане на пенсии" ако ведомостите са затрити, но хората имат редовно оформена трудова книжка, то тогава те посочват 3 г. период, а от пенсионния орган служебно вземат размера на минималната работна заплата.

Ако и книжката е с пропуски, остава със съдебен иск да докажат стажа и заплатата, която са получавали. Само че в този случай ще трябва да открият и съответните свидетели, които да потвърдят техните думи. Според Елина Костова ако човек не знае нищо за т.нар. си осигурител, първо трябва да направи справка в НОИ дали пък не е предал случайно своя архив. За улеснение в сайта на института има два списъка с ликвидирани предприятия и организации и търсачка, която може да помогне.

Освен някогашните комсомолци, проблеми с доказване на трудовия стаж ще имат и много служители в смесени предприятия с чуждо участие, чиито документи също не са опазени добре. Заради работа без трудови договори или осигуряване на минимална работна заплата, голяма част от българите тепърва ще се сблъскват с проблеми при пенсионирането, прогнозират от НОИ. Всички, които сега се трудят в сивия сектор, трудно ще докажат пълния си стаж. Но те няма да могат да обявят и реалните си доходи. Заради това вероятно ще разчитат само на минималната пенсия.