Мекотелото стана много актуално напоследък. В пресата му "режат пипалата" ден през ден, "душат" го и му прилагат какви ли не кулинарни техники. Което ни дава идея да направим предложения за няколко наистина гурме шедьоври и да обясним на редовата домакиня какви са предимствата на бялото му месо и как да не го "гумира" така, че да не може да се яде. Защото недостатъчната, както и по-продължителната кулинарна обработка постига точно този ефект.

Всъщност пишман домакините рядко се изкушават да посегнат съм гърчещото се синкаво телце от тавите на големите магазини. Най-голямо разнообразие от пресни октоподи предлагат "Метро", "Елемаг" , "Пикадили" и "Фанастико". Отскоро в "Билла" има рибен щанд. Там може да откриете риби, няколко вида скари, но не и октопод.

Цената на килограм октопод е около 34 лева. "Метро" предлага варен и напълно изчистен. Стои върху леда като останалите, само табелката обяснява, че е варен, и цената му е с около лев повече от тази на непочистения. Всъщност той е без торбичката с мастило. Останалото е за вас. На въпроса "Трябва ли да му се остърже кожата" от продавача ще получите отговор "Не знам". Така че все едно не сте питали.

Един брой излиза около 2 килограма, твърде скъпо е, за да правите експерименти

Най-лесният вариант е да издебнете кога готвачът в "Елемаг" прави октоподи по испански. Те са пикантни, с ароматни и люти подправки. Наистина са много крехки. Ако можете да преглътнете високата цена с чаша червено вино, си заслужава да ги пробвате. Така гарантирано бързо ще хапнете, и то вкусен деликатес. Може да си вземете и за вкъщи.

Другият много прост вариант е да си купите консерва - 180 г пушени малки октоподчета струват около 6 лева, но се хапват на две-три вилици.

Ако решите все пак да се пробвате с октопод от магазина, знайте, че пресните се познават по очите - те са светли, а пихтиестото му тяло трябва да е много еластично и да ухае на море, твърдят спецове. Как ще разберете това, не е съвсем ясно. Уверявам ви, че всички на щанда си приличат.

Не разчитайте на съвети и напътствия в магазина. Повечето от така наречените продавач-консултанти ще изръмжат нещо неопределено като "измийте го и го хвърлете върху скарата". Ако ще пробвате друга рецепта, ще ви трябват умения.

Въоръжете се с повече търпение за обработката на мекотелото, особено при първата ви среща. Както и рибата, октоподът

не е приятен за пипане, особено за по-гнусливите

По гръцките курорти го приготвят пред вас като атракция. Мият го, блъскат го в камъните или с чук, докато мастилената торбичка се отдели, а месото стане крехко. След това чистят кожата с ръка, натопена в морска сол.

В магазините у нас го продават що-годе обработен. Знак за това са силно навитите му пипала. Изхвърлят се единствено очите, областта около устата и вътрешностите. Пипалата се изрязват, а тялото се реже на ивици.

Ако сте сигурни, че е пресен, най-лесно действително става на скара. В другите случаи се вари. Майсторлъкът е да уцелите колко време да стои на огъня - трябва да е достатъчно кратко, защото иначе става жилав. И, разбира се, да не го оставите суров. За целта се вари поне 45 минути на бавен огън, за да омекне. Пробва се с вилица дали е готов. Добре е

да изхвърлите няколко пъти водата,

защото, както при боба, тя отмива миризмата. Твърдят, че замразеният се готви по-лесно, ама вкусът въобще не е същият.

Важно е да уври добре. След това може да се обели лесно като телешки език. Истинските кулинари го предпочитат небелен. Силните миризми на подправките в соса и маринатата потискат собствената му, която не допада на хора с чувствителен нос.

Може да се приготви печен, варен, маринован, готвен на яхния, задушен с масло и в сос и дори сушен.

Октоподът е деликатес, който е ценно допълнение към менюто. По хранителна стойност не отстъпва на калмара. Месото съдържа ценни микроелементи и белтъчини, които организмът усвоява лесно. Изобилието от цинк, селен, желязо, мед и магнезий прави пипалата на октопода незаменими.

Деликатес е в Гърция, японците го ядат суров

От древни времена октоподът е признат за деликатес в Гърция, но ще разберете какво значи това само ако го опитате. Магията е не в самото месо, а в начина на приготвяне. Вероятно се намесва и емоцията, когато видите пред вас целия ритуал.

В Япония и Южна Корея пекат и пържат най-вече пипалата, сервират го и суров в прословутите деликатеси - суши, такояки и акашияки.

Мекотелото е сред традиционните ястия в Хавай и азиатската кухня. Там го наричат he`e или tako. Португалци и испанци също разполагат с куп ароматни рецепти, близки до нашия вкус. Испанският специалитет се нарича пулпериас и си заслужава да го пробвате.

Интересна подробност за това главоного е, че е най-интелигентният представител сред мекотелите. Може да реши логическа задача и използва както кратка, така и дълговременна памет. Има и 3 сърца - две помпат кръв към хрилете, а едно към тялото. Това едва ли ще ви впечатли особено, докато го ядете, ама все пак е любопитно да го знаете.

РЕЦЕПТИ

Във вино

Продукти: 1 октопод, 100 мл зехтин, 1 чаша червено сухо вино, 2 с. л. оцет, 1 пръчица канела, 1 дафинов лист, 3 зърна бахар или настъргано индийско орехче, черен пипер на зърна, червен пипер, сол

Приготвяне: Октоподът се начуква като пържола и се изстъргва добре, иначе месото ще остане твърдо. Изчистват се очите и вътрешностите. Пипалата се режат на парченца и се слагат в тиган на печката, за да си пуснат соса. Течността се оставя да изври на слаб огън, докато месото омекне. Прибавят се зехтинът, виното и оцетът, подправките и сол и отново се оставя за около 40 минути на слаб огън. Ястието може да се долее с малко вода или бульон. Сервира се топло или студено с варен ориз и картофено пюре.

По моряшки

Продукти: 1 октопод, 1 чаша вино, половин дафинов лист, зехтин, черен пипер на зърна, сол

Приготвяне: Изчистеният и нарязан на ивици октопод се слага в дълбок съд, залива се с марината от виното, малко зехтин, подправките и сол и се оставя за едно денонощие в хладилника. След това се пържи в сгорещен зехтин и се залива с предварително изврялата наполовина и прецедена марината.

Задушен

Продукти: 1 октопод, 300 г домати, 300 г малки лукчета, 100 мл зехтин, 2 с. л. оцет, 100 мл червено вино, половин дафинов лист, 2 зърна карамфил, щипка канела, червен пипер, черен пипер, сол

Приготвяне: Изчистеният октопод се начуква, изстъргва се, нарязва се и се вари в собствен сос на слаб огън. Когато месото омекне, се прибавят няколко лъжици зехтин. В останалия зехтин се задушават лукчетата, слага се октоподът и се добавят виното и оцетът. След това се прибавят подправките и обелените и пасирани домати. Подправя се със сол и червен пипер и се оставя на слаб огън за около час. Може да се добавят също нарязани гъби, моркови и целина.