Американски специалисти направиха голям научен пробив, като създадоха първата жива клетка, управлявана от синтетична ДНК, съобщи Би Би Си. Генетиците са съставили "генен софтуеър" на бактерия и са го трансплантирали в клетка-приемник. Полученият в резултат на операцията микроб показал особеностите на вид, чието развитие се диктува според очакванията от изкуствената ДНК.

Постижението е публикувано в "Сайънс" и приветствано като изключително, но има и критици, които предупреждават за опасности, произтичащи от синтетичните организми. Някои смятат, че евентуалните ползи от новата технология са преувеличени.

Изследователите се надяват да развият бактериални клетки, които да продуцират лекарствени препарати, горива, и дори да абсорбират парникови газове. Лидер на екипа е д-р Крейг Вентър от "J Craig Venter Institute" (JCVI) в Мериленд. Той и неговите колеги и преди са конструирали бактериален геном и са трансплантирали геном от една бактерия на друга, но сега за първи път обединяват двата метода в една обща операция. Резултатът, най-точно казано, е клетка със синтетичен геном, въпреки че популярно бе наречена "синтетична клетка".

Учените всъщност са копирали вече познат бактериален геном. Те са проследили генетичния му код и са използвали т. нар. "машини за синтез", за да конструират по химичен път точно негово копие. "Сега сме в състояние да създадем своя синтетична хромозома и да я трансплантираме в друг организъм - гостоприемник - обяви д-р Вентър - когато новият "генен софтуеър" застане в клетката, тя го "разчита" и започва да се развива във вид, определен от генетичния му код". Новополучената бактерия се е размножила милиарди пъти и е произвела свои копия, съдържащи и контролирани от синтетичния генетичен код. "За първи път изкуствена ДНК има пълен контрол над клетката" - подчерта д-р Вентър.

Екипът вижда огромни перспективи пред откритието си, като смята, че то има потенциала на индустриална революция. Вентър се надява, че със създаването на бактерии, които "произвеждат каквото искаме" можем да облекчим проблеми като този с горивата и дори с парниковите газове. Могат да се произвеждат нови лекарства и ваксини. За целта учените-изобретатели вече си сътрудничат с фармацевтични компании и с такива, работещи в областта на горивата.

Критиците смятат, че възможностите са преувеличени. Доктор Хелън Уолъс от "Genewatch UK", организация за наблюдение на развитието на генните технологии, каза, че синтетичните бактерии могат да бъдат опасни. "Пускането на нови организми в околната среда може дори да причини повече зло, отколкото добро. Ако пуснем бактерии да чистят зона на замърсяване, ние пускаме всъщност и нов вид замърсяване". Уолъс атакува директно д-р Вентър, че омаловажава потенциалните опасности: "той си играе на Бог, но ще се държи съвсем по човешки. Опитва се да възвърне парите, вложени в неговата технология, и ще избягва регулационните мерки, които биха ограничили нейната употреба". Вентър, обаче, отговори, че вече е в хода на дискусии относно контрола в това относително ново научно поле и етическите следствия от откритието. "от 2003, когато създадохме първият синтетичен вирус, сме в хода на дълга и задълбочена етична дискусия, която достигна до Белия дом и въвлече за оценка Академията на науките. Оттогава ние не спираме да участваме в дебата, защото съзнаваме, че неговият предмет е много важен" - каза ръководителят на екипа, създал синтетичната бактерия.

Друга линия на критика изтъква, че за много от нещата, на които Вентър се надява да бъдат изпълнявани след усъвършенстването на неговото откритие, вече има прости, евтини и утвърдени технологии на генното инженерство. въпреки всеобщото признание на научната значимост на постигнатото, ползата от него се вижда от някои специалисти в по0далечно бъдеще, като неизбежно се подчертава огромната опасност от излизане от контрол на евентуалното му приложение за военни цели, по-специално в създаването на бактериологични оръжия. Вентър отговори, че тези опасности вече са оценявани в доклади от "Massachusetts Institute of Technology" (MIT) and a "Washington defence think tank", които са заключили, че новата опасност е много малка и несъпоставима с големите потенциални облаги. "Повечето специалисти не отричат, че има леко нарастване на риска, но срещу него стои експоненциалното нарастване на ползата за обществото - подчерта ученият - още грипните ваксини, които ще получите за следващата година, биха могли да бъдат разработени чрез този процес".