За стопанисването на архитектурно-парковия комплекс „Двореца Балчик” и за конфликта с Ботаническата градина Агенция „Фокус” разговаря с Ивелина Радилова - ланшафтен архитект и техник озеленяване в комплекса.

Фокус: Какво се прави за стопанисването на парковата растителност в Двореца Балчик от страна на Министерство на културата?

Ивелина Радилова: Постоянни са вложенията от страна на Министерство на културата за опазването на парковата растителност. Два пъти в годината се дават около 15 хил. лв. само за цветя, отделно периодично се купуват храсти, дървета, парково обзавеждане, съдове, пейки и се стигне до по-сериозни вложения, които представляват постоянните и наложителни ремонти на стени, стълби и други площи.

Фокус: Каква част от градината се ползва от Софийския университет и кой събира входа?

Ивелина Радилова: Входът е общ и се събира и за Ботаническата градина и за Двореца Балчик и след това се разделят между двете институции по равно. Има една част от градината на двореца – това са 11 дка., които се ползват изключително и само от Ботаническата градина. Има споразумение за събирането на таксите, което се изпълнява и от двете страни.

Фокус: Какви са основните ви приоритети за развитието на парка?

Ивелина Радилова: Паркът трябва постоянно да се поддържа. Той е исторически парк – паметник на културата, така че за него има по-специални правила за поддържане. Има много територии, които са били занемарени в миналото и не са били поддържани в период за 20 – 30 години. Там трябва да се засади нова растителност. В някои места вече е засадена, но на други предстои. Нямаме намерение да унищожаваме парка в никакъв случай – да строим вили и хотели, както се опитват да внушат от Софийския университет. Може би им се иска, но няма такова нещо.

Фокус: Все пак става въпрос за огромна площ близо 200 дка. Каква част от тях се посещава от туристи и представлява атракция за туристите?

Ивелина Радилова: Около 65 дка. е същинската част – архитектурно-парковия комплекс, който е паметник на културата с национално значение. Там са сградите, градините. Другата част, която се посещава е тази, която се ползва от Софийския университет. Тя е с отделен вход и нейната площ също се посещава от туристи. Досега оранжериите, които бяха стопанисвани от Софийския университет никога не са били отворени за свободно посещение. Там закрита експозиционна площ никога не е имало. Сега новата оранжерия, която се построи, в която доколкото знам, ще бъдат подредени за постоянно кактусовата колекция – там може би за пръв път ще се появи закрита експозиционна площ, както е нормално в една ботаническа градина, уважаваща себе си.

Фокус: Какви са по-специалните правила при управлението на паркове, които са паметници на културата?

Ивелина Радилова: Има принципни положения при стопанисването на исторически паркове, които се свеждат до това, че паркът трябва да се поддържа във вида, в който е. Не можем да си позволяваме да внасяме нехарактерни за него елементи. Избира се един период, в който паркът е бил в разцвет и се стремим да го поддържаме във вида, в който е бил през този период.

Фокус: Кой е бил този период за Двореца Балчик и кои са характерните видове?

Ивелина Радилова: Характерните видове за парка са перуниките, кипарисите, белите тополи, белите лилиуми. Има дори алея на белите лилиуми, която е от времето на румънската кралица Мария. Това е нещо, което трябва да се реставрира, както реставрираме стари църкви и обекти на архитектурното наследство, така се реставрират и паркове. В Двореца Балчик трябва да бъдат положени усилия и за възстановяването на градината на принцеса Илиана, която е загубила първоначалния си облик и продължава да го губи – не по наша вина.

Фокус: Какво е най-важното в работата ви?

Ивелина Радилова: Най-важно е да си творец, да обичаш природата.

Фокус: Какво бихте искала да кажете на колегите си от Ботаническата градина?

Ивелина Радилова: Разминавайки се по алеите на двореца не си говорим, но това, което бих искала да им кажа чрез вашата медия е да бъдат наистина ботаници.